Глава десета
Складове
Раздел III
Общи изисквания за складове за леснозапалими и горими течности

Чл.280. В зависимост от пламната им температура (определена в закрит тигел) течностите се делят на:

1. леснозапалими течност (ЛЗТ) - с пламна температура до 61 °С включително;

2. горими течности (ГТ) с пламна температура над 61 °С.

Чл.281.(1) В зависимост от предназначението си складовете за леснозапалими и горими течности се разделят на две категории:

1. I категория – самостоятелни търговски складове (предприятия), които обслужват различни потребители (без бензиностанциите и нафтоснабдителни станции), стоково - суровинни паркове към нефтодобивни и нефтопреработвателни предприятия, складове към магистрални нефто- и продуктопроводи, складовекъ наливно - изливни пристани, както и складове на територията на промишлени и други обекти, предназначени за задоволяване на собствените им нужди, когато в тях се съхраняват над 2000 m³ ЛЗТ или над 15 000 m³ ГТ;

2. II категория - складове, в които се съхраняват не повече от 2000 m³ ЛЗТ или не повече от 15 000 m³ ГТ.

4. Съвместното съхраняване на ЛЗТ и ГТ се приема по приведен обем, като 1 m³ ЛЗТ се приравнява на 5 m³ ГТ.

(2) Допуска се при подземно съхранение на ЛЗТ и ГТ увеличаване на обемите по ал.1 със 100 %.

Чл.282.(1)ЛЗТ и ГТ се съхраняват в резервоари, варели, туби, бидони и др.

(2) Резервоарите за ЛЗТ и ГТ се проектират подземни, полуподземни или надземни.

(3) Допуска се съхраняване на съдове с ЛЗТ под негорими навеси, а тези с ГТ - и на открити площадки.

Чл.283. Резервоарите и хранилищата са:

1. подземни - когато най-високото ниво на течността в резервоара (или разлята в хранилището) е най-малко с 0,2 m по-ниско от най-ниската проектна кота на прилежащия терен, и резервоари, които имат околовръстен, плътно допиращ се до стените им насип, превишаващ най-високо ниво на течността в тях с не по-малко от 0,2 m, широк в най-горната си част най-малко 3 m;

2. полуподземни - когато са вкопани на не по-малко от половината от височината им и при това положение най-високо ниво на течността в резервоара (или разлята в хранилището) не превишава с повече от 2 m най-ниската проектна кота на прилежащия терен;

3. надземни - когато не отговарят на изискванията, посочени в т.1 и 2.

Чл.284. Не се допуска проектиране на резервоари в подземни котловани (бунери, галерии, пещери и др.) и съхраняването на ЛЗТ и ГТ в открити ями и котловани.

Чл.285.(1) Резервоарите за съхраняване на ЛЗТ и ГТ се проектират метални (хоризонтални, вертикални или сферични) и стоманобетонни.

(2) Металните вертикални резервоари са:

1. с неподвижен (стационарен) покрив;

2. с понтон (неподвижен покрив и плаващ над течността понтон);

3. с плаващ (подвижен) покрив с ограждащ борд, висок най-малко 0,3 m, на разстояние 1 m от стената на резервоара.

Чл.286.(1) В покривите на вертикалните резервоари за ЛЗТ с обем 500 m³ и повече (без тези с плаващ покрив) се предвиждат лесноизхвърлящи се звена за поемане на взривната вълна при евентуална експлозия, заварени с 50 % олекотени шевове в сравнение с другите шевове по покрива.

(2) Лесноизхвърлящите звена трябва да бъдат за:

1. резервоари с обем от 500 до 5000 m³ - най-малко 2 броя;

2. резервоари с обем от 5001 до 15 000 m³ - най-малко 3 броя;

3. резервоари с обем над 15 000 m³ - най-малко 4 броя.

(3) Лесноизхвърлящите звена се разполагат симетрично, като общата им повърхнина е равна на 50 % от повърхнината на покрива на резервоара.

Чл.287.(1) Фундаментите и топлоизолацията на резервоарите се проектират негорими.

(2) Металните стойки на сферичните резервоари за ЛЗТ и ГТ се проектират защитени с огнезащитни облицовки или замазки до граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min или с водни инсталации за охлаждане.

Чл.288.(1) За изпускане на образувалите се пари и за изравняване на налягането към резервоарите (без тези с плаващ покрив), предназначени за съхраняване на ЛЗТ, и с вместимост над 400 m³ се предвиждат дихателни и предохранителни (аварийни) клапани (механични или хидравлични) с огнепреградители.

(2) На резервоарите за ЛЗТ с вместимост до 400 m³ вкл. и за тези, предназначени за съхраняване на ГТ с пламна температура от 61 до 120 °С, се предвиждат само дихателни тръби (отдушници) с огнепреградители.

(3) За резервоарите за ГТ с пламна температура над 120 °С се предвижда само дихателна тръба.

(4) Дихателните тръби на резервоарите за ЛЗТ и ГТ в помещения се извеждат извън сградите 2 m над покрива им или на външна стена на височина най-малко 3 m от земята и на разстояние 2 m от прозорци, врати и други отвори и съоръжават с огнепреградител.

(5) Допуска се обединяване на дихателните тръби от няколко резервоара, ако парите на съхраняваните в тях ЛЗТ и ГТ при смесването си не предизвикат запалвания, пожар или взрив.

Чл.289.(1)Нивопоказателите и приспособленията за вземане на проби към резервоарите за ЛЗТ и ГТ не трябва да създават опасност от искрообразуване, течове, пароотделяне и натрупване на опасни потенциали от статично електричество.

(2) Допуска се използване нивомерни стъкла на резервоари с обем до 200 m³, ако са защитени от механични повреди и са изолирани от резервоарите посредством спирателна арматура.

(3) Не се допускат нивомерни (контролни) стъкла, вградени в стените на резервоарите за ЛЗТ и ГТ.

Чл.290. Резервоари за съхраняване на ЛЗТ и ГТ при свръхналягане над 0,07 МРа се проектират след съгласуване с ДНСПАБ-МВР.

Чл.291.(1) Преливането на ЛЗТ и ГТ по самотек от основните резервоари в междиннни резервоари, в авто- и железопътни цистерни, в танкери и др. се допуска само ако е автоматизирано – защитено от препълване и изключващо разливане на течностите.

(2) В случаите по ал.1 тръбопроводите се предвиждат с резервна спирателна арматура с автоматично действие, монтирана до резервоарите.

Чл.292.(1) Резервоарите се проектират поединично или в групи. Резервоарите с единичен обем над 10 000 m³ се проектират на групи в един ред, а тези с обем до 10 000 m³ вкл. - на групи най-много в два реда. Допуска се резервоарите с единична вместимост до 500 m³ вкл. да са в четири реда.

(2) Максималната обща вместимост на резервоарите от една група е:

1. за резервоари с плаващ покрив - 200 000 m³;

2. за резервоари с понтон или със стационарен покрив - 120 000 m³ при съхраняване на ГТ и 80 000 m³ при съхраняване на ЛЗТ.

(3) Максималната вместимост на единичните (отделните) резервоари не трябва да превишава:

1. за резервоари с плаващ покрив - 120 000 m³;

2. за резервоари с понтон - 30 000 m³;

3. за резервоари с неподвижен покрив - 20 000 m³.

Чл.293. Минималното разстояние между стените на резервоарите от две съседни групи е:

1. между надземни резервоари - 40 m;

2. между надземни и полуподземнни резервоари - 35 m;

3. между надземни и подземни резервоари - 30 m;

4. между полуподземни резервоари - 25 m;

5. между полуподземни и подземни резервоари - 15 m;

6. между подземни резервоари - 15 m.

Чл.294.(1) Минималните разстояниия между стените на съседните надземни резервоари в една група се определя в зависимост от диаметъра и конструкцията на резервоарите и от вида на съхраняваната в тях течност по таблица № 28.

(2) При определяне на разстоянията между резервоарите се приема по-голямото от таблица № 28, но не повече от:

1,40 м - за резервоари с неподвижен покрив или с понтон;

2,30 м. - за резервоари с плаващ покрив.

(3) Минималното разстояние между надземните резервоарите е най-малко 1 м.

Таблица № 28
№ по ред Вид на резервоара Пламна температура на съхраняваната течност Минимално разстояние
1. С неподвижен покрив или с понтон до 61 °С
от 61 до 120 °С
над 120 °С
0,75 Д*
0,65 Д
0,5 Д
2. С плаващ покрив до 61 °С
от 61 до 120 °С
над 120 °С
0,5 Д
0,4 Д
0,2 Д

Д* - диаметър на резервоара.

Чл.295.(1) Допуска се разстоянията от резервоарите и хранилищата за ЛЗТ и ГТ до съседни сгради и съоръжения, а също и разстоянията между стените на резервоарите, разположени в една група, да се намаляват:

1. при подземни резервоари и хранилища - с 50 %;

2. при полуподземни резервоари и хранилища - с 25 %.

(2) Разстоянието между стените на подземните резервоари от една група е най-малко 1 m.

Чл.296. Минималните разстояния от надземните резервоари за амонячна вода са:

1. до помпени станции за ЛЗТ - 8 m;

2. до помпени станции за ГТ - 5 m;

3. до оста нна хидрантите на наливно-изливните устройства за ЛЗТ и ГТ - 5 m;

4. до оста на железопътни линии за редовно движение - 20 m;

5. до оста на вътрешнозаводски и маневрени железопътни линии - 12 m;

6. до края на платното на пътища от републиканската мрежа - 10 m;

7. до вътрешнозаводски пътища - 5 m;

8. до съседни резервоари за амонячна вода - 1 m;

9. до съседни сгради - съгласно таблица № 6 към чл.41, като складовете за амонячна вода се отнасят към производства от категория Д и V степен на пожароустойчивост.

Чл.297.(1) Допуска се разстоянието от подземни резервоари за ЛЗТ и ГТ до вкопани помпени станции с не повече от 3 основни помпи да се намали до 1 m, ако стената на помпената станция към резервоарите се предвиди без отвори.

(2) Допуска се разстоянието от помпени станции до надземни резервоари за ГТ с пламна температура над 120 °С да се намали до 1 m, ако помпените станции се разположат извън обваловката на резервоарите.

(3) Допуска се помпените станции да се проектират на габаритно разстояние от железопътни наливно - изливни устройства за ГТ с пламна температура над 120 °С .

Чл.298.(1) Допуска се хранилища за ЛЗТ и ГТ да се проектират на габаритно разстояние до обслужващия ги железопътен клон или автомобилен път.

(2) Допуска се хранилища и железопътни наливно - изливни устройства за ГТ с пламна температура над 120 °С да се проектират на габаритно разстояние от вътрешнозаводските железопътни линии и до автомобилни пътища.

Чл.299. Допуска се разстоянието между надземните резервоари с обем до 50 m³- за ЛЗТ, и до 100 m³- за ГТ, да се намали до 1 m, ако общата вместимост на групата резервоари е най-много 200 m³- за ЛЗТ, и най-много 400 m³ - за ГТ, а минималното разстояние е:

1. между групи с ЛЗТ - 10 m;

2. между групи с ГТ - 5 m;

3. от група с ЛЗТ до група с ГТ - 7 m.

Чл.300.(1) Отделностоящите надземни и полуподземни резервоари или група резервоари с обем над 1000 m³ - към складовете от I категория, и с обем над 500 m³- към складовете от II категория, се предвиждат обваловани със земен вал, широк на върха най-малко 0,5 m, или оградени с негорима стена, изчислена за хидравличния натиск на разлятата течност и с граница на пожароустойчивост най-малко 5 h.

(2) В случаите, когато теренът създава условия за разливане на течността при авария към съседни сгради, съоръжения, реки, езера и др., обваловане се проектира независимо от единичната и общата вместимост на резервоарите .

Чл.301. Обваловки, в които са разположени надземни или полуподземни резервоари, се разделят посредством вътрешни (междинни) валове или стени на части, така че повърхността на всяка една от тях без площта, заемана от резервоарите, да не превишава 2500 m³.

Чл.302.(1) Минималното разстояние от стените на резервоарите до долния вътрешен ръб на основните (външните) валове или стени е:

1. при резервоари с обем от 500 до 2000 m³ включително - 5 m;

2. при резервоари над 2000 m 3 - 10 m.

(2) Разстоянията по ал.1 не се нормират за резервоарите, осигурени със стабилни или полустабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане, и за тези с обем до 500 m³.

(3) Не се нормира разстоянието от стените на резервоарите до вътрешните (междинните) валове или стени.

Чл.303.(1) Височината на външните (основните) валове или стенни се приема с 0,2 m над нивото на разлятата течност.

(2) Обемът на обваловките се приема равен на:

1. вместимостта на резервоара - при единични надземни резервоари;

2. надземната вместимост на резервоара - при единични полуподземни резервоари;

3. единичната вместимост на най-големия резервоар - при група надземни резервоари;

4. най-голямата надземна единична вместимост - при група полуподземни резервоари.

(3) Височината на вътрешните (междинните) валове или стени се предвижда с 0,3 m по-малко от височината на основните (външните) валове или стени.

Чл.304. За достъп към всяка подгрупа резервоари към външните валове или стени се проектират най-малко две срещуположни стълби-преходи от негорим материал с широчина най-малко 2 m и наклон, не по-голям от 45°. За резервоари със стабилни и полустабилни инсталации за пожарогасене минималната широчина на стълбите е 0,8 m.

Чл.305. За групите от резервоари с вместимост 1000 m³ и повече се осигурява възможност за прехвърляне на течностите в случай на авария или пожар от един резервоар в друг.

Чл.306.(1) Контролните шахти за обслужване на тръбопроводи, паропроводи, газопроводи и др. се предвиждат извън обваловката на резервоарите.

(2) Не се допуска транзитно преминаване на електрически кабели и въздушни електрически линии през обваловката на резервоарите.

(3) Подземни електрически кабели се проектират на разстояние най-малко 2 m от необваловани резервоари.

Чл.307. Около единичните резервоари с обем 5000 m³ и повече и около всяка група резервоари с общ обем над 10 000 m³ се проектира околовръстен път за противопожарни нужди. В останалите случаи се допуска задънен път (тупиков), завършващ с обход или площадка за обръщане на противопожарните автомобили с размери най-малко 12/12 m. Пътното платно се проектира с широчина най-малко 6 m с трайна настилка и защитено срещу заливане с ЛЗТ и ГТ.

Чл.308. Складовете с ЛЗТ и ГТ се проектират в подветрената страна спрямо населените места, промишлените и други обекти и по възможност на най-ниската част на терена.

Чл.309.(1) Сградите и съоръженията на територията на складове за ЛЗТ и ГТ се проектират от I и II степен на пожароустойчивост или от стоманени конструкции.

(2) Складовете за ЛЗТ и ГТ се проектират оградени с негорима ограда извън обваловката с височина от 1,2 до 1,5 м.

(3) Минималното разстояние от оградата на склада до резервоарите, сградите и съоръженията, свързани със съхранението и манипулирането на ЛЗТ и ГТ е:

1. при складове от I категория: за ЛЗТ - 10 m, за ГТ - 5 m;

2. при складове от II категория: за ЛЗТ - 4 m, за ГТ - 2 m.