Глава седемнадесета
Пожарогасителни инсталации с водна пара
(Изм. на заглавието, БСА, бр.1 от 1994 г.)
Чл.670.(1) В затворени помещения с ограничен въздухообмен и в технологични инсталации и съдове за пожарогасене може да се използва и наситена или прегрята пара.
(2) Пожарогасителната концентрация на водната пара във въздуха се приема най-малко 35 % обемни.
Чл.671. Инсталацията за парогасене се захранва от постоянно действащ производствен паропровод.На свързващия паропровод се предвиждат два последователни вентила (задвижки) с контролна тръбичка и вентил между тях.
Чл.672.(1) Парата за пожарогасене на технологични съоръжения се подава посредством стабилни или полустабилни инсталации.
(2) Стабилни са инсталациите, при които парата се подава непосредствено в помещението, технологичното съоръжение, резервоара и др.
(3) Полустабилни са инсталациите, при които парата се подава с паропроводи на територията на производствените участъци, като до местата на възможните запалвания парата се подава посредством топлоустойчиви гъвкави маркучи с дължина до 15 m и със струйници с топлоизолирани държатели.
Чл.673.(1) Стабилни инсталации за парогасене се предвиждат:
1. в производствени помещения с обем до 500 m³, в които има апаратура и съоръжения с нефт, нефтопродукти и други леснозапалими течности;
2. в канали за тръбопроводи и други съоръжения, разположени в границите на производствените помещения, ако разходът на пара за пожарогасене не превишава разхода й за технологични нужди;
3. когато паропроводи с друго предназначение и с достатъчна пропускателна способност преминават през територията на технологичната инсталация или в близост до нея.
(2) За останалите обекти се предвиждат полустабилни инсталации за парогасене, като на територията на производствените инсталации се оставят външни щуцери за подаване на пара с топлоустойчиви маркучи и пароструйници към производствените апарати.
Чл.674.(1) Спирателните устройства на противопожарните паропроводи се предвиждат на достъпни места вън от помещенията и се означават с ясно видим от разстояние указателен знак.
(2) Всеки възел за подаване на пара за пожарогасене се осигурява с изкуствено осветление.
Чл.675.(1) За подаване на парата при стабилните инсталации се предвиждат перфорирани тръби с отвори за изпускане на пара с диаметър 5 mm и на разстояние най-много 50 mm едно от друго.
(2) За изпускане на кондензата се предвиждат отвори в най-ниските места по наклона на тръбите и да не пречат на обслужващия персонал.
Чл.676. При подаване на пара в канали за тръбопроводи се използват перфорирани тръби, положени по дъното на канала, така че струите от пара да се насочват успоредно на дъното на канала.
Чл.677. При подаване на пара в закрити помещения паропроводните тръби се прокарват по периметъра на помещението на височина 200-300 mm от пода. Отворите на тръбите трябва да насочват струите от парата хоризонтално вътре в помещението.
Чл.678.(1) Парогасителните инсталации се оразмеряват въз основа на интеннзивността на подаване на парата и продължителността на гасенето.
(2) Интензивност на подаване на парата е количеството пара, подавано в закрито помещение за единица време на единица обем до неговото запълване с пара, kg/s.m³. Разчетното време за пожарогасене се приема от момента, в който започва подаването на парата, до пълното ликвидиране на горенето, но не повече от 3 min.
(3) Разчетният обем на затворени помещения или апарати е равен на пълния им вътрешен обем.
Чл.679. Минималната разчетна интензивност на подаване на пара (прегрята и наситена) за пожарогасене се приема за:
1. помещения, в които се затварят всички отвори - 0,002 kg/s.m³
2. помещения, в които се затварят всички отвори, с изключение на прозоречните и вентилационните - 0,005 kg/s.m³
3. технологични възли, затворено в плътно затворени шкафове (кутии) - 0,002 kg/s.m³
Чл.680.(Отменена)
Чл.681.(Отменена)