Специалистите разследващи пожара определят пет групи начини за подпалване:
1.подпалвания, извършени без специална подготовка при обичайни за дадените условия пожароопасни горими и леснозапалими материали;
2.подпалвания, за които се използват помощни горими вещества и материали, които са оставени на място или се внасят от извършителя;
3.високотехнологични подпалвания – използват се специални технически средстваили по-рано изработени запалителни приспособления, предизвикващи запалване по-късно, след използването им;
4.имитиране на пожар, възникнал случайно, по невнимание или неумишлено нарушаване правилата за пожарна безопасност;
5.средства за запалване, съчетаващи в себе си горните четири.
Съществуват признаци, които пряко свидетелстват за палеж като причина за пожар. Към тях може да бъдат отнесени:
- наличие в огнището на пожара на устройства и приспособления за подпалване или части от тях;
- наличие на няколко изолирани едно от друго огнища на горене;
- характерна динамика на разпространение на горенето.
Съществуват множество косвени признаци, които в една или друга степен свидетелстват за ползата от версии за подпалване и преки признаци за подпалване.
Като правило, това са малки и незначителни на пръв поглед факти, които никак не се свързват с подпалване. От тяхната съвкупност може да се формира обща картина, свидетелстваща за това, че пожарът е бил предизвикан умишлено.
При пристигане на мястото на пожара и извършване на оглед трябва да се обръща внимание на следното:
- на бързо бягащи и бързащи да напуснат мястото хора /запишете номер на автомобила, облеклото на човека, външност;
- ясно изолирани една от друга зони на гарене;
- блокирани или препречени врати, прозорци, коридори и др. /изкуствено затруднени входове за възпрепятстване на гасенето на пожара често се изграждат от подпалвачите/;
- подозрително леко влизане / не характерно за сезона отворени врати и прозорци/;
- възпрепятстване на гасенето под формата на блокирани хидранти, изведени от строя спринклари, затворени кранове на водопроводи и др.;
- следи от взлом;
- затворени и закрити прозорци /с цел откриване на горенето възможно по-късно.
На мястото на пожара следва да се обръща внимание на :
- наличие на жертви и тяхното състояние /подпалването често се използва за прикриване на друг вид престъпление;
- множество огнища на пожар;
- разпръснато имущество, необичайно големи или малки запаси от материални ценности от една страна, а от друга – подозрително натрупване на горими материали в отделни зони, което по свидетелски показания преди пожара не е имало;
- необичайни предмети, остатъци от средства за запалване;
- изкуствено създадени условия, способстващи разпространението на пожара;
- липса на апаратура, дрехи, лични предмети и семейни реликви в жилищни помещения;
- липса на апаратура или готова продукция, машини и други.
Ако изследването докаже наличие на необичайно големи количества горими предмети и материали в огнището на пожара или просто те присъстват на необичайни места, то е възможно да се касае за палеж. Редица автори /18,48,92/ считат, че като косвени признаци за палеж може да се считат изкуствено създадени условия за добро разпространение на горенето. Към тях отнасят повреди в системите за противопожарна защита /пожарна сигнализация, спринклерни системи и вътрешни водопроводи, отделни противопожарни водопроводни магистрали и хидранти/, отворени прозорци, врати и други отвори.
Като правило, на мястото на пожара от тях се съхраняват отделни фрагменти. Към тях се отнасят:
- приспособления, способстващи разпространението на горенето като шнурове и въжета, напоени с керосин и други течности, детониращи и запалителни шнурове, памучна вата или влакна, а също и техни композиции;
- свещи, използвани за подпалване на горими материали, остатъци от восък и парафин от тях;
- кибрит и влакнести материали, или прикрепен към механични устройства;
- съдове от ЛЗТ и горими материали;
- комбинации от съдове с ЛЗТ и фитили, свещи или запалки;текстилни материали и дрехи напоени с ЛЗТ и ГТ;
- таймерни устройства;
- електрически апарати и оборудване.
При наличие на такива материали на мястото на пожара трябва да бъдат иззети и това да се отрази в протокола за оглед. При възможност да се направят фото- и видео- снимки с точното им разположение. При подозрение, че иззетия обект е пиротехническо устройство или негов фрагмент, за оглед и изземване да се повикат специалисти по взривотехника.
Няколко огнища на пожар се явяват едни от основните признаци за палеж, защото много ограничени са процесите /технически и природни/ които могат да предизвикат възникване на горене на няколко места.
В страните от ЕС САЩ и Русия е възприето и се използва понятието “ускорител на горенето”. Ускорителите може да се разделят на две групи:
1. Леснозапалими и горими течности /ЛЗТ и ГТ/.
ЛЗТ и ГТ използвани за ускорители на горенето са бензин, керосин, дизелово гориво, разтворители на лакове и бои, други ЛЗТ и ГТ. Одеколони, спиртове, органични разтворители и други се използват по-рядко.
2. Специални състави.
Към тази група принадлежат вещества и смеси от вещества, запалващи се при контакт едно с друго. Това са силни окислители в комбинация с горими вещества, например, калиев перманганат плюс глицерин.
ЛЗТ и ГТ могат да оставят специфични следи на околните конструкции като:
а/ характерни петна от течности по дървесина, мебели и други;
б/ характерни прогаряния в конструкциите, образувани при горенето на течности в дълбочина; в цепнатини;
в/ аномални температурни зони върху обкръжаващите конструкции.
Характерните петна, по форма приличат на локвичка разлята течност, образуват се на повърхности като дървесина, покрития от плинолеум, меки мебели, при изгарянето на течността.
Характерна е формата “мастилено петно”. Често такива петна се съхраняват на пода и други места, където е било относително хладно. Тези данни трябва да се запишат в протокола за оглед и по-късно да се използват при обосновката на версия за палеж с използване на ЛЗТ и ГТ.
На неоцветени повърхности дървесина, ЛЗТ като бензин, ацетон и други разтворители може да не оставят такива петна – те лесно се изпаряват и температурата на повърхността не достига необходимата за овъгляване на дървесината. По-тежки течности като керосин, дизелово гориво – такива петна обезателно остават. /19,94/
Терминът класифиция в съдебната експертиза означава установяване на вида и марката на течността в пробите от пожари. За решаването на тази задача при изследване на веществените доказателства иззети от мястото на пожара, не винаги е възможно, а само в случаите, в които пробите са съхранени така, че да бъдат запазени нейните компоненти.
Изследването и класификацията на остатъци от ЛЗТ и ГТ може да се извърши в специализирани лаборатории с използване на аналитични и други методи.
При огледа на мястото на пожар, особенно на стадий динамичен оглед, може да се открие миризма характерна за нефтопродукти, органични разтворители и други ЛЗТ и ГТ. Може да бъдат открити бутилки, туби и други с такава миризма.
В протокола се отбелязва наличието на такава миризма и съответната зона, а обктите се изпращат за изследване.
Успехът на всяка техническа експертиза за установяване на причините за възникнал пожар, се определя от бързата намеса на експертите. Колкото по-малко е времето от възникването на пожара до началото на изследването, толкова по-големи са шансовете за взимането на добри проби за лабораторни анализи и правилното протичане на разследването.
Правилното осъществяване на процесуалните действия по откриването, запазването, фиксирането и изземването на обекти в качеството им на веществени доказателства от местопроизшествието и анализирането им в съответните лаборатории е основна предпоставка за разследване и разкриване на причините за пожарите.
За да бъде успешен лабораторният анализ е необходимо да се извършат поредица от действия в определена последователност, а именно - откриване, изземване, съхраняване и транспортиране на веществени доказателства.
Остатъци от ЛЗТ и ГТ може да се вземат от две места:
- В зоната на обгорялото място;
- Там, където течността е могла да изтече и да се съхрани по време на пожара.
В експертната практика, не са рядкост случаите, когато в хода на разследването трябва да се даде отговор на въпроса, дали при възникването на пожара на определен етап от развитието му не са участвали в горенето леснозапалими течности /ЛЗТ/ и горими течности /ГТ/. Този въпрос е особено актуален и намира място в случаите, когато има съмнение за палеж, когато е възникнал пожар в промишлени обекти, складови бази и магазини, химически лаборатории, където се получават, обработват и съхраняват ЛЗТ и ГТ. При неправилна или невнимателна работа с тях могат да са причина за пожар. В тази връзка много често се налага в качеството на веществени доказателства да се изземват остатъци от ЛЗТ, ГТ, масла и мазнини. Най-често в практиката тези течности се откриват в незначителни количества и под формата на следи.
Най-често използваните запалителни течности /бензин, керосин, нафта, спирт, органични разтворители и др./ имат ниски температури на кипене. В хода на пожара те се изпаряват и така се губят. Ето защо, вероятността да се открият следи от тях в огнището на пожара е незначителна. По тази причина пробите за установяване на ЛЗТ и ГТ трябва се търсят в места, защитени от пряко лъчисто нагряване на пожара – под шкафове, под первази, подове, паркети, плочи и други и да се вземат от крайни точки на зоната на горене, извън границите на пълното изгаряне на веществата и материалите /по хоризонтална и вертикална посока/. Течност, разлята в достатъчно количество, прониква в дълбочина и се съхранява добре. Експериментално е установено, че на обратната страна на паркета даже леки нефтопродукти като бензин, се съхраняват продължително време. Възможно е да се открие съда, в който се е намирала течността и дори да има остатъци от нея. Най-често обаче следите представляват петна по повърхността на пода, върху стени, мебели, дори по дрехите на заподозрения. Характерен признак за използване на течности е наличието на обгорели участъци с рязко очертана конфигурация, както и наличието на повече от едно огнище на пожара.
Необходимо е да се има предвид, че овъглената дървесина не съдържа остатъци от ЛЗТ и ГТ. Поради тази причина събирането на проби от дървесина става от периферията на такива петна. За определяне на дълбочината от която да се вземат проби, са правени експерименти за изследване дълбочината на проникване на нефтопродукти в дървесина. Установено е, че по дървесните влакна поради капилярния ефект, за време от един - два часа течности може да пропият 80-90 мм по дължината на дъската. Ако в дървесината няма дефекти, течността за това време прониква на 0,2 – 0,4 мм. Отчитайки тези обстоятелства, взимане на проби следва да става:
- от повърхността на дървесината чрез остъргване с инструменти на дълбочина до 1 мм;
- ако има подозрение, че течност е пропита на по-голяма дълбочина, отрязва се парче с дължина до 100 мм;
- при наличие на отверствия от гвоздеи, винтове и други, се изстъргва на цялата дълбочина.
Основният метод за взимане на проби от дървесина са изстъргване /изчегъртване/ и рендосване на достатъчно тънък слой. Не е необходимо вземането /за всеки случай/ на повече дървесина от необходимото. Получените при екстракцията вещества само пречат на откриването на търсената течност.
В труднодостъпни места остатъци от ЛЗТ в дървесина може да се извличат чрез органични разтворители /пентан, хексан и др./.За целта се ползват памучни тампони, пропити обилно с разтворители, след което със сухи тампони се изтрива добре. Следва поставянето на такива тампони в херметически затварящи се съдове /стъклени буркани с капачка на винт/ и се изпращат за изследване. След плътното затваряне на веществените доказателства, капачката се залива с парафин, за да се херметизира съда.
За взимането на проби от повърхността на бетонни повърхности американският стандарт NFPA – 921 регламентира използването на прахообразни адсорбенти от типа на силикагела. Прахът се посипва по повърхността на бетонната плоскост, държи се около 20-50 минути, след което се събира и изпраща в лаборатория за изследване. Този метод може да бъде използван и за събиране на остатъци от ЛЗТ и ГТ от други гладки повърхности, в това число и дървесина. Но той е по-малко ефективен от изрязване или изстъргване на слой от обекта – носител на остатъци от горими течности.
Взимането на проби от други материали пропити с течности като почва, земен слой, пясък, семена и други, зависи от природата на материала, неговата влажност, дисперсност, природата на течността, нейното количество и други фактори. Особенно внимание трябва да се отделя на почва или земен слой в жилище или хамбар, навес и други, където умишлено е предизвикан пожар и няма под. Когато остатъци от течности са открити върху земята, с помощта на метална лопатка се иззема повърхностния слой и се опакова в чист стъклен съд.
При пожари в жилищни, обществени и административни сгради, проби трябва да се вземат от постелките, килимите, мокетите, под прагове на врати, под мебели и други.
Тъканите съхраняват доста добре нефтопродукти и други течности, даже когато са обгорели, например, факли с помощта на които са предизвикани пожари. Независимо от това, че тъканта е силно обгоряла, горимата течност в тях лесно се разпознава по миризмата. Обгорелите /до определена степен/ тъкани съхраняват остатъци горими течности, поради порестия си характер. Поради тази причина, за разлика от дървесината, при пожар се събират даже обгорели проби. Когато следите от ЛЗТ и ГТ са върху текстилни материали: облекло, одеяла, черги, килими и други, те се сгъват като стремежа е, местата с петна да се поставят в средата на сгънатия пакет, след което се поставят в полиетиленови торби или чували и се завръзват. Изпращат се възможно най-бързо за съответната изпитвателна лаборатория.
Когато ВД са открити върху обемисти предмети, като мебели например, изземването става чрез отчупване или отрязване на участъка със следите, като на 5 см около тях се оставят чисти полета. Иззетите парчета, ако не могат да се съхраняват по посочения начин, се опаковат плътно, подобно на килими и черги.
През 70-те години на 20 век са провеждани изследвания, с които е доказано, че на мястото на пожар, етилирани бензинови горива може да се докажат по повишеното съдържание на олово в саждите след горенето.
Взимането на течни проби може да стане лесно с шприц, пипета, сифонно устройство и други приспособления. Чиста филтърна хартия, стерилни марли и памучни тампони може да се използват за поглъщане на течности. След това задължително се поставят в херметични съдове и се изпращат в изпитвателни лаборатории за анализ. Ако пробите не се изпратят веднага, задължително се поставят в хладилник. Работата по вземане на проби от пожари се извършва с гумени или латексови ръкавици, а хартия, марля или тампон се изземва задължително с пинцета. Тези превантивни мерки са необходими поради неизвестността на течността, която може да притежава отровно или кожно-паралитично действие.
Взимане на проби от въздух е целесъобразно, когато при огледа се установи специфичен мирис. Събирането на газови проби може да стане чрез засмукване със специални приспособления и вместимост или предварително вакуумирани съдове.
Количеството на взетите проби не се ограничава. Те може да бъдат 1-2, 5-10 и повече, но в границите на необходимото и разумното.
Масата на пробите зависи от метода на анализа, който ще бъде използван, но не трябва да превишава няколко десетки грама.
Когато течните химически вещества се откриват на местопроизшествието и са в различни съдове, чаши, бутилки, туби и т.н. се изземат заедно със съдовете, като се затварят добре. Течностите може да се преливат в чисти стъклени съдове с херметично затваряне.
Ако течностите са в големи количества, се взема средна проба от порядъка на 400-500 мл след ивнензивно разклащане на съда, в който са открити.
Съхраняването на иззетите проби от пожари се извършва в стъклени съдове с херметично затваряне или друга здрава и газонепроницаема опаковка. Като най-достъпни се използват стъклени буркани с капачка с винт. Използването на целофанови и хартиени пликове за твърди проби от пожари, е недопустимо.
Върху иззетите проби от пожари, явяващи се веществени доказателства, следва да бъдат поставени етикети, съдържащи подробна информация за мястото, от което са иззети, номер на пробата, дата, час, имената и подпис на служителя, иззел пробата.
В случаите, когато има обгорени и загинали хора се взимат проби от оцелели части на облеклото. Всички съдове в района на пожара, за наличието на които няма логично обяснение, задължително се изземват, независимо от това дали в тях има течност или са празни. Трябва да се има предвид, че в напълно изгорели и овъглени материали е малко вероятно да се установи наличието на горими течности. В такива случаи често се налага в иззетите обекти да се търсят микроколичества от определени вещества или съединения.
Практиката показва, че най-често при вземане на проби от местопроизшествията следователите, експертите, оперативните работници и други длъжностни лица използват за съхраняване на иззетите обекти различни по големина полиетиленови пликове. Същите се затварят с помощта на кламери, телбод, зашиват се с конец и т.н., след което се изпращат за анализ в специализираните лаборатории. Макар и удобни, полиетиленовите пликове не са идеалната опаковка. Полиетиленът е порест материал и органичните течности бавно дифундират. В крайна сметка, след време, те се губят, дори и при съхранение на пробите в хладилник.
В Научно-приложния институт по пожарна и аварийна безопасност при НСПАБ-МВР, са проведени изследвания с цел, да се установят възможностите за запазване на микроколичества от най-често използваните в практиката за предизвикване на пожари леснозапалителни и горими течности, съхранявани в полиетиленови пликове.
Като моделни вещества при провеждане на изследванията са използвани следните леснозапалителни и горими течности: бензин А 91, газьол, кореселин, газ за осветление, разтворител АМВ и течен паркетин.
Използваните течности са нанесени в определени количества върху чист медицинси памук. Подготвените проби от моделните вещества са съхранявани в стандартни полиетиленови пликове, използвани в дейността на оперативните служби при Столична Дирекция на вътрешните работи.
Пликовете с обектите за изследване се съхраняват при температура на околната среда в шкаф, защитен от въздействието на пряка слънчева светлина и други източници на лъчиста енергия.
Изследванията са извършени на газов хроматограф с пламъчно-йонизационен детектор.
След хроматографиране на проба от газовата фаза се пристъпва към екстракция на твърдата проба с подходящ разтворител. Екстракцията се извършва в апарат на "Сокслет", с обратен хладник, в продължение на 60 минути, след което етерният извлек се концентрира до обем 1-2 мл. и се хроматографира. По този начин успешно се доказват следи от по-тежки нефтопродукти - например нафта.
Резултатите от изследванията на газовата фаза показват, че полиетиленовите опаковки променят качествения състав на съхраняваните в тях въглеводороди. В хроматограмите на изследваните в тях вещества се появява пик на въглеводород, който е деструктивен продукт от самият полиетилен, тези опаковки са газопроницаеми.
Изпитванията върху възможностите за запазване на микроколичества от веществата в полиетиленови опаковки, водят до следните изводи:
1. При съхраняване на проби съдържащи леснозапалителни и горими течности в полиетиленови опаковки, с течение на времето те се губят чрез дифузия, както и се променя качествения състав на пробите.
2. Полиетиленовите опаковки не осигуряват запазване на качествения състав на леснозапалителни и горими течности.
При опаковането и транспортирането на пробните образци трябва да се спазват основни правила, с цел запазване херметичност и химическа инертност:
1. Опаковките да са достатъчно здрави и газонепроницаеми.
2. Иззетите пробни образци да са закрепени неподвижно и да са предпазени от триене.
3. Съдовете с пробни образци да не се поставят в близост до отоплителни и нагревателни уреди и инсталации или да не се подлагат на пряка слънчева светлина.
4. Опаковката да не допира до иззетия предмет в местата, където има пръстови отпечатъци.
5. Да не се допуска смесване на различни пробни образци, омокрянето им с други течности.
Транспортирането до лаборатории, където ще се извършва изследването на пробните образци да става по възможно най-бързия начин, за кратко време.
Експериментално установено е, че върху открити дървени повърхности, остатъци от бензин, открити с метода на газовата хроматография, може да се изпарят за няколко часа.
Друг подходящ метод за анализ на проби от пожари е твърдофазната микроекстракция - методът "SPME". Този метод се базира на избирателна екстракция на един компонент от една многокомпонентна проба и е подходящ за анализиране на проби от пожари, които са силно замърсени многокомпонентни системи.
В последните години апаратурата за газова хроматография има бурно развитие. Комбинацията от газ-хроматографски с многодименсионен мас-спектрометричен анализ GC/MS/MS дава и структурна информация за компонентите. Като цяло методът е много подходящ за анализ на силно замърсени матрици, каквито са пробите от пожари. Следи от бензин се доказват по съдържащите се в него ароматни въглеводороди.
В страни от ЕС и Америка получената хроматограма има доказателствена стойност и в съда, тъй като е точно копие на използвания стандарт /свидетел/.
Освен ЛЗТ и ГТ, за предизвикване на пожар, може да се използват “нетрадиционни “ ускорители на горене. Към тях се отнасят смеси на основата на силни окислители, различни пиротехнически състави и други вещества, способни да предизвикват горене при контакт с други вещества, или с кислорода от въздуха.
Те може да оставят следи във вид на неголеми локални зони на дълбоко овъглена дървесина, повърхности на мека мебел и други.Върху бетонови, метални и керамични повърхности може да се намерят във вид на стекла се маса с различни нюанси на черното, синьо-черно, зелено-черно /перманганати, перхлорати, хлорати, нитрати/ и други. Наличието на такива петна се в протокола, фотографират се и се изпращат в съответна лаборатория за изследване.