При изследване на пожари в автотранспортни средства трябва да се използва определена последователност. На първо място трябва да се изясни обстановката преди пожара. Експертите, извършващи изследването, трябва внимателно да проучат информацията, отнасяща се до условията на застраховане. Тази информация трябва да съдържа различни детайли, благодарение на които могат да се изяснят въпроси, отнасящи се до развитието и разпространението на пожара в автотранспортното средство. Работи се изключително внимателно, за да не се допусне нарушаване целостта на нещо, което би могло да се използва като доказателство. Непосредствено след пристигането не трябва да се нарушава автентичността на заварената ситуация. Ако е възможно се прави видеозапис, който може да се окаже полезен, като се съпостави с наличната информация, събрана по време на разследването.
Познаването на физичните и химичните явления, систематичното изследване на показателите и съвременните технически средства, използвани за откриването на ЛЗТ и ГТ, наличие на “късо съединение” и други, улесняват изследването.
Съществено място при изследване на пожарите, включително и при автотранспортните средства, заема вземането на проби от мястото на пожара, тяхното съхраняване и своевременно обработване и изследване. Много често тази процедура се изпълнява със закъснение, което обезсмисля самото й извършване.
Важно място в процедурата за установяване на причините за пожари има правилното и точно изграждане на версиите.
Съществуват следните възможности за възникване на пожар в МПС: в моторния отсек; в купето; в багажника; извън автомобила.
Ако пожарът е възникнал на повече от едно място, това е показател за използване на горими течности и експертът трябва много внимателно да изследва тези места. Не бива да се пренебрегва възможността електрическа повреда да е причината за пожар и за неговото разпространение. Ако пожарът е възникнал само на едно мястоот посочените, разпространението ще следва пътя на кондуктивните, радиационните и конвективните потоци. От предната към задната страна, от гумите нагоре по страните или от купето, навън през прозорците. Поради естествената защита, която е осигурена от самото разположение и заобикалящите ги части, ремъка на перката на вентилатора и долната част на гумите остават незасегнати от пожара и те трябва внимателно да бъдат изследвани за горими течности.
Източниците на запалване и тук са същите, както при пожари в сгради. Експертът трябва да провери възможните версии една по една, докато остане най-вероятната.
В литературата се отбелязва, че при работещ двигател и запалване от възникнало късо съединение, в разпределителя на запалването обикновено има разтопяване и залепване. В случай на запалване от късо съединение при неработещ двигател - разтопяване и залепване се наблюдава при реле-регулатора.
Обикновено късо съединение възниква в арматурното табло и се разпространява в купето. По-рядко възниква в моторния отсек и багажника. Когато късо съединение е причина за пожар, контактуващите проводници са носители на характерните перлина късо съединение. Ако проводниците са били обгорени от огъня и не са били под напрежение, върху тях няма перли на късо съединение. При проверката на тази версия експертът е длъжен да направи проврека на предпазителите, прекъсвачите и кабелите. Проверява се свързването на акумулатора. Ако акумулаторът липсва, трябва да се установи дали е бил на мястото си преди възникване и по време на пожара. Проверява се дали някакъв метален предмет не е осъществил връзка между двата полюса или кабелите. Късо съединение по електрическите проводници най-често е причина за изтощаване на акумулатора. Проверява се дали е останал някакъв заряд.
Опитно е установено, че неизгасени цигари могат да предизвикат пожар, но резултата е бавно развиващо се горене, придружено с обилно димоотделяне. Овъгляването на тапицерията става бавно, като за един час изгаря площ с диаметър 30 см. От друга страна, съвременните подови покрития са като забавители на горенето и не позволяват то да се развие до значителни размери.
Най-честите източници за възникване на пожар са свързани с възпламеняването на горивото, вследствие на попадането му върху нагрети части от двигателя и изпускателния колектор или от искри. При такова попадение е възможно бързо изпарение на горивото, без то да се запали. Възпламеняването на парите най-често се поражда от искрящи части /далкото, динамото и др./, при които възниква малък взрив. Следи от такъв взрив могат да се открият по различни елементи на автомобил: ключалката на капака може да се изкърти, вследствие на взрива; гумени тапи - уплътнения могат да се намерят в близката зона; уплътнителни елементи да се открият в кабината и др. Всичко това може да се види, ако пожарът е загасен навреме в първоначален момент.
За нехерметичност на горивоподаващата система се съди по състоянието на притягащите скоби, използвани за херметизиране на гумените тръбопроводи към карбуратора, бензиновата помпа, резервоара за гориво. Те са метални и не изгарят, освен това защитават в известна степен и гумените тръбопроводи, т.е. те няма да изгорят напълно в местата на стягане, а ако липсват такива, тогава може да се направи извод, че са използвани нестандартни елементи за херметизиране, които не са изпълнили предназначението си.
Друг елемент, по който може да се оценява вероятният източник, е състоянието на карбуратора /нагревателната помпа/ или горивоподаващата помпа. В зоната на най-силно горене те могат да бъдат открити с най-значими повреди. Карбураторите се отливат от цветни сплави /дуралуминии/, които се топят при температура 803-853 К. Ако бъдат намерени без външно стапяне, то причината трябва да се търси извън зоната на моторния отсек, т.е. те не са попаднали в зоната на най-силно горене. Пожарът се е развил в салона и прехвърлил към моторния отсек.
При дизеловите автомобили помпата за подаване на горивото не може да се стопи при пожар в моторния отсек, тъй като основните й елементи са от стомана и и чугун. Оценката за евентуални повреди може да се направи, като се използват притягащите холендрови гайки на тръбопроводите към дюзите и на самите дюзи. Могат да се проведат и стендови изпитвания за херметичност, след снемане на елемента, в който има съмнение за изтичане на горивото.
Най-характерния признак на пожар, вследствие на изтичане на гориво, е значителното прегряване на металите в зоната на изтичане на горивото. Това е съпроводено със силни деформации на ламарината, от която е изработен капакът на моторния отсек. Освен това, вътрешната страна на автомобилните гуми, намиращи се от страната на разполагане на горивоподаващите елементи по-силно обгарят от противоположно разположените. Това е видимо само при пожари, които са гасени в първите минути. При умисъл гумите изгарят напълно.
Същите признаци са характерни и за ел.инсталациите и елементите на охладителната система, разположени в тези зони. Проводници могат да се снемат и за изследване, с цел установяване на непосредствен източник на запалване /рентгеноструктурен анализ за наличие на първично или вторично късо съединение/.
При външния оглед на корпуса на автомобила трябва да се проследи мястото, направлението, размера и характера на повредите. Отбелязва се мястото, разположението, размерите и формата на съхранените боядисани петна, направлението /посоката/ на прехода от неповредени участъци към повърхности, при които изцяло е изгоряло покритието от боя. На тези участъци повърхността на метала има бяло-сив оттенък. След това се описват следите от изгаряне на метала, появилите се обгаряния, откачени конструктивни елементи, деформации на каросерията.
Термичното повреждане на вратите, моторния и багажен отсек, калниците, е желателно да се съпоставят с термичното повреждане на тези детайли от вътрешната страна. Този подход на оглед дава възможност да се установи направлението на разпространение на горенето и приблизително мястото на разположение на огнището на пожара /около или вътре в транспортното средство/.
Особенно внимание се обръща на характера на разрушаване на остъклението на автомобила:
- Място на разположение на осколките или стопени техни части /вътре в салона или около автомобила/;
- Характера на оформените осколки стъкла /едностранно, на две страни или в различни посоки/;
- При намерени осколки стъкла около автомобила, задължително се отбелязват местата на разполагането им
При описани повреждания от огъня вътре в салона на транспортното средство се фиксира и отбелязва характера и степента на изгаряне на салона /повърхностно обгаряне; изгаряне на определена дълбочина, цялостно или на петна; пълно изгаряне “до метал”; големина и направление на пълното изгаряне, а също и наслоени сажди на вътрешните повърхности, на задните стъкла и остъклените врати на салона / в това число на остатъците от остъкление/.
На стадий динамичен оглед, се изучава състоянието на покритието на пода. Ако той е обгорял, се фиксира размера и формата на обгаряне, нейното разположение с фото или видеоснимки.
Особенно внимание се обръща на наличие на предмети вътре в салона като камъни, битови стъкла, които нямат общо с остъклението на автомобила, остатъци от предмети и технически устройства, ЛЗТ и ГТ, взривни и други вещества.
Огледът и описанието на състоянието на моторния отсек е желателно да се провежда с използване на принципна и монтажна схема. Необходимо е, по възможност, максимално подробно да се опишат характерните термични повреди на двигателя като се определят най-големите му повреждания от огъня и наличие или отсъствие в тези места на пожарно натоварване – обгорени детайли и други.
Описват се различните зони в моторния отсек:
- Овъглени /карбонизирани/ и изгорели бои на метални детайли;
- Овъглени и изгорели изолации на проводници, гумени детайли, деформации и разтопявания на пластмасови детайли;
- Разстопени детайли от цветни метали и сплави.
При огледа на системата за горивоподаване трябва да бъдат описани характера и степента на термично повреждане на резервоара за гориво, горивопроводите, бензиновата помпа, карбуратора. При оглед на системата за горивоподаване с инжекторни двигатели, особенно внимание трябва да се обърне на възлите и агрегатите, намиращи се под високо налягане и системата за подаване на въздух.
Особенно внимание се обръща на характера на механичното и термично повреждане на колектора и покритията от боя в корпуса на автомобила.
При автомобили с каталитични неутрализатори за изхвърлените газове, е необходим подробен оглед на неутрализатора и зоната около него. При корозия на дъното е възможно нагряване и запалване на отделни материали вътре в салона; огнището обикновено е разположено около предния панел на пода.
При оглед на автомобили, работещи на газово гориво, преди всичко се обръща внимание на местата на превключващите клапани, гумени съединения на тръбопроводите и типа на притискателните съединители /често при газовите уредби на автомобили се използват уплътнители за еднократна употреба.
Огледът на елекстрозахранващата система, по възможност, се провежда с помощта на принципна и монтажна схема.
1. Огледът обикновено започва с акумулатора – дали е на мястото си; какъв характер имат разрушенията на корпуса, пластините и клемите. Ако акумулаторната батерия не е разрушена, има смисъл да се определи степента на зареждане; при късо съединение, водео до пожар, тя трябва да бъде напълно разредена.
2. Определя се наличието на ключ /прекъсвач/ и неговото положение – включен, изключен.
3. Необходимо е да се огледа предпазния блок и се установи, на каква верига са сработили предпазителите, и да се фиксират в протокола от огледа.
4. Оглеждат се съединителите на релето, стартера, другите елементи на системата за електрозахранване. Откриват се дъгови и електродъгови ерозии.
Ако автомобила се е запалил на място, то при огледа на електропроводниците и електропотребителите, преди всичко е необходимо, да се обърне внимание на тези вериги, които остават под напрежение след изключване на запалването, и тези, незащитени от предпазители.
Особенно внимание се отделя на местата, където преминават снопове проводници, чрез технологични отвори в корпуса. В близост до тези места се оглеждат металните повърхности на корпуса, възлите на двигателя и агрегатите. Тук, като правило, даже след пълно изгаряне на пожарното замърсяване се съхраняват признаци от действие на електрически дъги.
фиг. 7 Външен вид на лек автомобил
1- преден калник
2-предна броня
3-предно стъкло
4-ръчка за отваряне на врата
5-врати
6-заден калник
7-задна броня
8-автомобилна гума
9- джанта
10-рамка на предното стъкло
11-купе
12-преден капак
13-преден долен панел
14-предни фарове
15-страница
16-покрив
17-задни фарове
18-капак на багажника
19-страничен панел
Преди оглед на автомобилната система за сигнализация е желателно предварително да се запознаем с нейната принципна и монтажна схема.
Необходимо е да се установи, кои силови възли и агрегати са защитени; какво допълнително оборудванеи в какви места е установено; как са включеникъм основните електромрежи всички тези устройства. Естественно, при този оглед на тези системи е необходимо да се обръща внимание на огнищни признаци.
Когато говорим за подпалване на автомобили, рядко съществуват способи с използване на радиоуправление и други устройства. На практика се използват три прости способа.
1. Най-разпространеният се състои в следното: в близст до автомобила, или вътре в салона се намират тежки предмети, с които е разбито едно от страничните стъкла. След това се залива с по-рано приготвена горима течност /като правило, 0,5 – 5,0 литра/ и източник на възпламеняване.
2. С приготвена по-рано горима течност се облива корпуса на автомобила, често и моторния отсек и предните гуми. В този случай често под гумите поставят напоен с горима течност тампон и автомобилът се подпалва.
3. Открива се гърловината на резервоара и се поставя приготвен по-рано парцал, напоен с леснозапалима или горима течност, след което се подпалва .
В случай на подозрение за такъв род запалване на транспортни средства, е необходимо да се обръща внимание на характера на обгаряне на автомобилната каросерия. При горене на разлято под автомобила гориво обгарят лакобояджийски или антикорозионни покрития на дъното, както и ниските части на каросерията и вратите. При разположение на огнището на горене вътре в автомобила, тези покрития се съхраняват в значителна степен. В резултат на попадане на горима течност, локално изгарят външните гуми на автомобила и гумените калобрани. Необходимо е да се има предвид, че локалните зони с големи термични поражения /напр.изгорели предни или задни гуми/ може да се формира и при постепенно изтичане и изгаряне на бензина от резервоара на автомобила.
При изливане на горима течност върху капака на автомобила с последващо запалване, локалните огнища възникват там, където течността се е стекла и пропила при разлива. В тези места има интензивно горене и съответно термични поражения. Затова трябва да се обръща внимание на участъците с естествен водосток на автомобила и степента на изгаряне в зоните, където те водят. Също и в зоните, където течността може да попадне при препълване на водоотводните улеи.
Подпалването на автомобила може да се извърши с користни подбуди с цел стряскане на собственика. В страните от Западна Европа, САЩ, Канада и Русия тази причина се явява основна при пожари в автомобили.
На тези участъци може да бъдат намерени съдове от горими течности или други използвани при подпалването обекти – например шлангове, използвани в качеството на сифон за извеждане на бензина от резервоара.
Ако водача потвърди, че автомобилът се е запалил по време на движение, на пътя трябва да има следи от рязко удряне на спирачки, а тяхното отсъствие е подозрително.
Автомобилни гуми - при подпалване често се заменят със стари такива, затова гумите трябва да се огледат и фиксират не само за топлинни поражения, но и за степен на износване.
Капачка на гърловината и приемателния кран за бензин - при подпалване на капачката на гърловината, често свалят капачката на резервоара за бензин и го оставят отворен. При свалена капачка, в резултат на взрива, трябва да бъдат отвити /отместени/ фланците.
Капак, капачка, багажник – при разлив на леснозапалима течност по корпуса на автомобила, в зоната на събиране на течност и последващо интензивно горене, може да се наблюдават обгорели петна.
Салон – трябва да се обръща внимание на забелязани остатъци от стъклени съдове от ЛЗТ с по-голям вътрешен обем или, пластмасови бутилки, туби и други. Отсъствието на лични вещи или техни обгорели остатъци е съмнително.
Кече на пода на автомобила – в повечето случаи е малко обгорено от огъня. При пожар с използване на ЛЗТ, при частично или пълно изгаряне на кечето на пода, се образуват прогаряния по панелите под вратите и в ниските части на самите врати.
Багажник – при огледа на багажника, освен отбелязаните термични поражения, е необходимо да се обръща внимание на :
а/ следи от взлом;
б/отсъствие на резервни гуми, лични вещи – това е подозрително.
Прозорци и врати – необходимо е да се определи тяхното положение в момента на пожара. Ако има разрушени стъкла, положението им се установява по положението на ръчката за сваляне и вдигане на стъклата. Положението на вратите – по повредите на тяхното покритие. Обгорените стъкла по хладно и дъждовно време, както и при пожар на автомобила на място, е подозрително. При подпалване вратите и прозорците се оставят отворени специално, с цел продължително горене.
Състояние на двигателя – огледът се свежда до установяване, дали всички детайли се намират на местата си /с изключение на тези, които могат да изгорят или разтопят/. Отсъствието на други детайли е подозрително.
Състояние на горивните линии – необходимо е да бъдат огледани, за да се установи тяхната цялост. Когато при възникване на пожара е настъпило разхерметизиране на горивните линии и изтичане на гориво, възможно е и преднамереното им извеждане от строя. Разкъсване на горивните линии, включващи двигателя и педала за газта – това е един от разпространените способи за подпалване. Отчитайки това обстоятелство, е необходимо да се търсят и фиксират следи от отслабени съединения, разрязани шлангове и отслабени винтови съединения. В близост може да бъдат открити карбонизирани /обгорени/ остатъци от кибрит.
Необходимо е също да се обръща внимание на определени признаци по време на гасене на пожара. Ако собственика твърди, че се е опитвал да гаси пожара, но признаци за това не се наблюдават, това е подозрително.
В качеството на веществени доказателства се изземат и изпращат за изследване детайли от електропроводната мрежа на автомобила. При забелязани следи от късо съединение и тяхното изземване за изследване, е необходимо, да се фиксира точно местонахождението им, по възможност и неговата принадлежност /към една или друга електрическа верига/ както и точно идентифициране признаците при изземването на проводника – сечение, брой жици и др.
Към тези обекти се отнасят:
а/ остатъци от опаковки, съдове от ЛЗТ, технически устройства за подпалване;
б/възли и детайли с признаци от изкуствето разрушаване;
в/обекти-носители на ЛЗТ и други инициатори на горене.
Сами по себе си следите от течности, които се прилагат в качеството на горива в автомобила, не може да се разглеждат в качеството им на признаци за подпалване. При наличие на миризма на леснозапалими течности вътре в салона, е необходимо да се вземат проби, които да се изпратят за идентифицирането им. Това изследване може да се окаже много полезно, ако идентифицираната ЛЗТ не съвпада с използваното гориво в двигателя. В съчетание с други установени факти /петна от изгорели ЛЗТ, съдове, остатъци от факели и др./ имащи отношение към възникването и динамиката на пожара, позволяват да се докаже, че умишленото подпалване е факт.
г/ антропогенни следи - към тях се отнасят следи от ръце, крака, кръв и други. Фото и видеолентите трябва да съпровождат описаните по-горе етапи на работа. В комплекта от словесни описания в протокола и огледа, фиксирани на видеоматериали, позволяват пълно и обективно да се отрази картината на термично поражение на автомобила, отделните негови възли и детайли, както и наличие на чужди, външни предмети. На стадий динамичен оглед, особенно при изземване на веществени доказателства, използването на фото- и видео- ленти, на всички етапи, е особенно важно.
Изследването след пожар на автомобил е необходимо да се проведе на четири етапа:
а/изследване на приемно – контролните прибори;
б/шлейфа на пожарната сигнализация;
в/пожарни известители;
г/техническа документация, открита на мястото и в организацията, осъществяваща работа по техническото обслужване.
В настоящия момент се използват различни пожарни приемно-контролни прибори. При огледа на тези прибори следва да се обръща внимание на положението на органа за управление, на състоянието на светлинната индикация, на наличието на пломба от производителя и организацията извършваща монтажа или извършващите обслужването. Фиксират се резултатите от огледа в протокола и се фотографира лицевият панел на прибора, а когато липсва пломба – и мястото, където би трябвало да я има.
Прави се разпечатка на информацията, съхранена в паметта на уреда, която се прилага към протокола за оглед.
Необходимо е да се зафиксира последния запис на дисплея, както и всички други съхранени събития. След това се провежда щателна проверка на прибора в съответствие с неговата инструкция за експлоатация. При това се обръща внимание на адекватността на уреда при извършените действия. В случай на неадекватна реакция, следва да се проведе вътрешен оглед като особено внимание се обръща на клемите включени към шлейфа за пожарна сигнализация.
Шлейфът представлява електрическа верига, съединяваща изходните вериги на пожарния известител, включваща в себе си вспомагателни елементи и съединителни проводници и предназначения за водача известител за пожар и неизправност.
Изследването на известителя трябва да се проведе по цялата му дължина. Обръща се внимание на правилността на монтажа.
При огледа трябва да се обръща внимание на наличието на допълнителни елементи, които трябва да са включени към известителя , а тяхното отсъствие говори за невъзможна работа на известителя в мрежата. Наличие или онсъствие в мрежата на допълнителни елементи трябва да се фотографира. Отразява се и типа на известитела и неговата марка.
В настоящия момент в литературата липсва специална експертна методика за изследване на обгорени пожарни известители, позволяваща да се получи каквато и да е информация за състоянието им по време на пожара и за сработването им или съответно несработване.
При изучаване на техническата и служебна документация, имаща отношение към пожара, установяява следното:
- Има ли цялата необходима документация на обекта;
- Съответстват ли техническите средста, които са установени на обекта;
- Изпълнили ли са работа по ТО и ППР в срок;
- Какви точно и кога са изпълнили работа по ТО и ППР за последен път;
- Какви са нарушенията в работата на АСПС, кога;
- Кога за последен път е направена проверка от инспекторите по ПАБ.