Експертното заключение представлява краен продукт на целия комплекс от изследвания, които се провеждат във връзка с експертизата. Чрез заключението се извършва документално оформяне на получените резултати и се дава възможност за тяхното по-нататъшно използване.
Експертното заключение съдържа само съждения (изводи) за факти и обстоятелства от гледна точка на специалните знания, притежавани от експерта. В процеса на провежданото експертно изследване той може да доказва получените от него резултати, само като се основава на точно установени от науката или от практиката фактически положения.
Резултатите от експертизата, съдържащи се в заключението, имат основното предназначение до допринесат за изясняване на същността на отделни факти и обстоятелства и връзката им с разследваното престъпление.
От казаното по-горе следва, че експертното заключение не може да се счита като доказателство по делото, защото не представлява обективна даденост, т.е. не е част от обстановката, при която е извършено престъплението.
Извършените до този момент действия, като изучаване на материалите, провеждане на научно-техническо изследване и експерименти, имат за цел да подпомогнат разкриване на обективната истина по поставените въпроси пред експертизата.
Основно съдържание на заключението представляват отговорите на поставените въпроси
Заключението за ПТЕ трябва да отговаря на определени изисквания за форма и съдържание, посочени в чл. 152 от НПК.
Според чл. 152 ал.1 от НПК то трябва да съдържа:
- името, презимето и фамилията на лицето или лицата, които провеждат експертизата – правното и фактическо основание за провеждане на експертизата
- мястото и условията за провеждане на експертни изследвания
- задачата, която е поставена от органа, назначил експертизата
- материалите, които са били използвани при изследването
- описанията на изследванията, които са били проведени при експертизата
- посочване на използваните научно-технически средства
- резултатите получени при изследването
- изводите на експертизата
Експертното заключение трябва да бъде оформено писмено, като отделните елементи се групират в раздели, за да се получи по-голяма яснота на съдържанието
Накрая задължително следва подпис на експерта или експертите.
Съдържанието трябва да бъде стегнато, даващо възможност да се проследи ясно и без затруднения логиката и последователността на извършените действия.
Резултатите от изследванията трябва да се намират в непосредствена връзка с определените начини и методи за изследване.
В уводната част на заключението трябва да бъдат включени данни за наказателно-процесуалната същност на проведената експертиза.
Първо се посочва видът на експертизата ( в случая пожаротехническа).
Когато материалите за експертизата са били предоставени по-късно от датата на назначаване на експертизата, уместно е в заключението да се отбележи датата за тяхното пристигане при експерта.
В уводната част се включват въпросите, поставени за разглеждане от експерта, така както са формулирани в решението за назначаване, за да може по-късно да се извърши съпоставянето им с отговорите. Отразява се също така основанието за провеждане на експертизата.
Това е необходимо, за да се обоснове и защити законният характер на извършената дейност и да се придаде доказателствена стойност на изготвения документ.
В уводната част се включва информация за представените на експерта данни. Ако е представено само делото с включените в него писмени материали, чертежи, фотоснимки и др., в разделя за представените материали се посочва номерът на делото и броят на страниците, без да се описва неговото съдържание.
Посочването на материалите, подлежащи на изследване, има значение за процесуалната стойност на самото заключение и гарантира, че то не се основава на произволно събрани материали.
Накрая в уводната част на заключението се посочват обстоятелствата по делото, като отделен раздел. В него накратко се дават само най-важните обстоятелства, свързани с възникването и развитието на пожара.
Експертът трябва да избере от всички събрани по делото данни тези, които имат непосредствена връзка с поставените пред експертизата въпроси. За да изпълни тази задача, той следва много добре да е проучил материалите по делото, да ги е анализирал, класифицирал във връзка с образуваните от него версии.
Тази част от заключението има определено значение за удостоверяване на качеството и обективността на проведената от експерта работа. Чрез нея се разкрива характерът на избраните методи на изследване, познаването им от експерта и неговото умение да провежда изследването, да анализира и използва предоставените материали.
Изследователската част на заключението включва толкова раздели, колкото са и поставените въпроси.
В изследователската част на заключението трябва да се посочат методите, избрани от експерта за изследването и условията, при които те се прилагат.
Всички изследвания, независимо от техния вид и начин на изпълнение, трябва да бъдат описани подробно и по реда на тяхното извършване. Навсякъде трябва да се изразяват разсъжденията, оценките и изводите, които експертът е направил при работата си върху материалите, подкрепени със свидетелските показания и другите доказателства по делото.
Когато изследването се провежда върху показанията на свидетелите, трябва да бъде аргументирано с кратки извадки от текста на дадените показания.
Отразяването в заключението на признаците характеризиращи огнището на пожара, трябва да се съпровожда с резултатите от проведените изследвания за тяхното обяснение. Когато в заключението се посочва дадено място за огнище на пожара, доказването на това твърдение се извършва чрез сравняването на намерените на мястото характерни признаци с тези, които се намират извън него.
Наличието на признаци, характеризиращи умишлено причинен пожар,, трябва да бъде изложено в заключението не чрез анализ на действията на лицата, а чрез механизма на тяхното образуване
Известно е, че централен въпрос от експертното изследване се явява установяване на причината за пожара. Доказването на фактите и обстоятелствата, свързани с причината за пожара, се явява изходен, а понякога и решаващ момент в процеса на доказване на причината на пожара и на вината на неговия причинител. Именно поради това, изложението на отговора за причината на пожара в заключението трябва да бъде изразено с пределна яснота, основаващо се на безспорно установени данни и подкрепено със солидни аргументи.
Доказателствата, с които експертът трябва да доказва една или друга версия, не са само тези, които се съдържат в делото, но и установените от него характерни признаци на изследваните материални резултати, получени от проведените експерименти и др. Това са по-скоро аргументите, с които експертът обосновава своите версии, поради което те нямат значението на доказателства в наказателния процес.
Друг въпрос, на който трябва да се обърне внимание при изготвяне на изследователската част на заключението, е връзката между причината на пожара и наличието на свързаните с тях нарушения на противопожарните правила.
В тази част се оформят и конкретизират резултатите от проведеното експертно изследване. Те представляват ясни, точни отговори на поставените въпроси.
На всеки въпрос трябва да бъде даден конкретен отговор. Не се допуска вместо отговор да се предлагат съмненията или предположенията на експерта. Когато не е възможно да се намери точен отговор и за това съществуват обективни причини, тогава същите трябва да бъдат посочени в заключението.
В заключителната част трябва да бъдат посочени: използваната техническа и друга специална литература, нормативни актове, методики и други източници, които експертът е ползвал при изготвяне на заключението. Примерно експертно пожаротехническо заключение е дадено в приложението.
За проведена пожаротехническа експертиза по наказателно дело №..........................., назначена за извършен палеж по чл.........от Наказателния кодекс.
Експерт(и) по делото:
.............................................................................
(звание, име, презиме и фамилия)
на длъжност.........................при...................................
(поделението)
образование.......................................
специалност.......................................
В съответствие с чл.чл. 147 и 150 от НПК са ми разяснени правата и задълженията като експерт.
Предупреден съм за отговорността ми съгласно Наказателния кодекс за даване на невярно заключение.
ПОДПИС:...........................
І. ОСНОВАНИЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ЕКСПЕРТИЗАТА
Постановление (определение) за назначаване на пожаротехническа експертиза, издадена от
............................................................................................................
(посочва се наименованието на органа,назначил експертизата – дознател, следовател или съответния съд)
На.................
(дата)
ІІ ПРЕДСТАВЕН ДОКАЗАТЕЛСТВЕН МАТЕРИАЛ
1.Дознание (следствено дело, наказателно дело) №........от ......., състоящо се от...............страници.
2.Веществени доказателства (описват се подробно и се посочва състоянието им).
3.Образци за сравнително изследване: (наименование, техническа характеристика).
ІІІ. ОБСТОЯТЕЛСТВА НА ДЕЛОТО
В този раздел се посочват кратко следните обстоятелства:
Кога и къде е възникнал пожарът, кога е открит и в каква степен на развитие.
Характеристика на обекта, в който е възникнал пожарът: архитектурно-строителни особености, степен на пожароустойчивост, ел., О и В, В и К инсталации, технологично оборудване.
Особености на възникването и развитието на пожара, съдържащи се в материалите по делото.
ІV. ВЪПРОСИ ПОСТАВЕНИ ПРЕД ЕКСПЕРТА
Въпрос №1: …………
Въпрос №2 ………….и т.н.
V. ОТГОВОРИ НА ПОСТАВЕНИТЕ ВЪПРОСИ
Отговор на въпрос №1:……………………….
Отговор на въпрос №2:……………………….
………………………………………………………… и т.н.
Извършва се анализ на обстоятелствата и фактите и се дава отговор на въпросите.
Отговорът на въпросите може да включва изградени от експерта няколко версии, като в заключението се формулират изводи, коя от тях е най-вероятна.
VІ. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА И НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
1.....................................................................
2..................................................................... и т.н.
ПОДПИС НА ЕКСПЕРТА:.....................................
(звание и фамилия)
Дата и място
на изготвяне на
заключението.