Целта на разследващите органи при пожар е да се разпознаят, идентифицират и анализират следите от пожара. По тях се правят заключения за продуктите, които са горяли, “мястото на възникване на горенето”, причината за възникването и развитието на пожара. Тези следи зависят от динамиката на пожара /топлина, тип на пламъка, движение на димните газове и т.н./, начините на пренасянето на топлина /конвекция, проводимост, излъчване/. Те са видимите и измерими физически ефекти, оставени при преминаването на огъня: жарава, окисления, дим, сажди, деформации, стопилки, промяна на цвета и други. Появяват се не само на мястото на огнището на пожара, но и извън него. Варират в зависимост от материала, температурата и развитието на горенето, гасенето, вентилацията и времето.
Идентични следи може да се появят върху един и същи материал след продължително горене при ниска температура, или след кратковременно горене при висока температура. Експертът, натоварен с установяване на причината за пожара, трябва да познава основните принципи на горенето, на развитието на пожара и на топлопренасяне и конвекционните потоци, оставени от пожара.
Пораженията на дървесината при пожар възникват в резултат на термичното разлагане на дървесината под въздействието на високите температури. При това се отделят газообразни горими продукти на термичното разлагане, които при достигане на определена концентрация във въздуха се запалват и предизвикват пламъчно горене над повърхността на дървесината.
Първите признаци на термичното разлагане на дървесината /потъмняване на повърхността/ се появяват при температура 110ºС. Активното тлеене на дървесината започва при 300ºС; самовъзпламеняване на дървесината настъпва при около 400ºС.
Дълбочината на овъгляване на дървесината нараства с увеличаване на температурата и продължителността на пиролизата. Затова дълбочината на овъгляване може да се използва за оценка на степента на термичното поражение по дължина и височина на конструкциите, както и определяне на направлението и интензивността на топлинното въздействие.
Външният вид на овъгляването носи информация за условията при които е образувано. Лекото и рехаво с големи пукнатини овъгляване обикновено се образува при интензивно пламъчно горене.
Плътно и тежко овъгляване с кафяв оттенък и даже съхранена текстура на дървесината /годишни кръгове/ се образува при нискотемпературна пиролиза /тлеене/, когато процеса на овъгляване става бавно, летливите продукти се отделят бавно и излитат през малки пукнатини /цепнатини/ и не разрохват овъгленото.
Проявява се в директно прогаряне и при изгарянето се образува пепел със сив цвят. Това е признак за голямо термично поражение на конструкциите, които се виждат с просто око. То трябва да бъде отбелязано в протокола от огледа на пожара и да се отчита при търсенето на огнището на пожара. Необходимо е да се потърси природата на изгорялата част – може да бъде след конвекция на топлинния поток, може да бъде – огнище на пожар.
Особен интерес представляват прогаряния на пода, преди всичко, дали има много прогаряния или е само едно. Като правило, подът при пожар се съхранява, затова наличието на прогаряния на пода и подробното им изследване се посочат в протокола за огледа.
Локалните прогаряния с ясно очертани граници се образуват при продължителна нискотемпературна пиролиза /тлеене/.
От пълното изгаряне на дървените конструкции над огнището на пожара остават минерални соли, съдържащи се в дървесината, и метални детайли като гвоздеи, болтове, скоби и други /ако е имало такива/. Невидими за невъоръженото човешко око са особеностите в структурата и състава на овъглената дървесина, които зависят от условията на въздействието им при пожара. Установяват се със специални методики.
Съществуват инструментални изследвания на дървесното овъгляване, които позволяват да се определи средната интегрална температура и продължителността на пиролизата на дървесината в точката, от която е взета проба.
Термичното поражение на изделия от тъкани, меки мебели и т.н. зависи от интензивността на топлинното въздействие върху тях по време на пожара, условията на горене и газообмен, нареждането на изделията и редица други фактори.
Вертикално висящи щори, особено синтетични, обикновено изгарят напълно. Тъкани, навити на роло, и изделия от тях, изгарят в по-малка степен или се повреждат само от повърхностно изгаряне.
Горенето на плътно подредени книги и хартии може да бъде в режим на пламъчно горене или тлеене. Материали от влакна на термопластични полимери, не са склонни към тлеене, но могат да се разтопяват и разтичат с образуване на вторични огнища.
При огледа на пожара е необходимо да се определи характера и дълбочината на изгаряне на масивни материали и изделия от влакна и тъкани. Подобни данни представляват ценност при определяне на направлението на топлинното въздействие и развитието на горенето, понякога и при откриване непосредствено огнището на пожара.
Матраците и меките мебели също имат характерно повърхностно обгаряне, прогаряне на определена дълбочина, пълно изгаряне на отделни участъци или на цели изделия. Детайлното описание на характера на изгаряне е много важно за диференциране последствията от пожари с използване на ЛЗТ и ГТ, а също за пожари, възникнали от тлееща цигара в помещения.
При попадане на тлееща цигара на повърхността на диван, матрак, одеяло и други изделия, от материали склонни към тлеене, възниква безпламъчно горене, продължаващо понякога часове, и чак след това преминава в пламъчно горене. При това, на повърхността на дивана или матрака се образува ясно изразена локална зона на изгаряне, с добре очертани граници между обгорялата и необгоряла част на дивана /матрака/ и достатъчно дълбоки прогаряния в пределите на тази зона.
В случай на подпалени мебели с помощта на ЛЗТ и ГТ, почти винаги има места на стичане на течност на пода, или в цепнатини на мебелния скелет.
Полимерните материали, използвани в строителството, а също за изготвяне на корпусите на битови и други изделия, може да се разделят на две групи – термопластични материали и термореактивни материали.
Те са способни да се размекват при нагряване и преминават в пластично състояние, при това не се разрушават от термична дескрукция. Към тези материали се отнасят полиетилен, поливинилхлорид, поливинилметакрилат /органично стъкло/, полиамид, и други. При пожар термопластичните материали се размекват, разтопяват, текат, горят. Това способства за образуване на вторични огнища и разпространение на пожара.
Пример за подобен род поведение може да са проводници с полиетиленова или поливинилхлоридна изолация. При нагряване на такива проводници изолацията се разтопява, разстича, жилата на проводниците се оголват и възниква късо съединение, впоследствие може да възникнат т.н. вторични “къси” съединения. Втори пример: разпространението на горене в помещение, където на стените или тавана има луминисцентно осветление с органично стъкло. Горещите конвективни потоци от огнището на пожара, издигащи се към тавана, са способни да нагреят луминисцентните лампи до такава степен, че органичното стъкло да започне да се топи, прокапе и потече върху пода. В този случай възникват множество огнища на пожар.
Ако при оглед на мястото на пожар се открият такива следи от термопласти, то може да се направи заключение, че температурата в тази зона е била по-висока от температурата на размекване на полимера или полимерната композиция.
Те са способни да преминават в пластично състояние без да разрушават структурата си. Това произлиза от факта, че за разлика от термопластите, реактивните полимери имат разклонена верига, пространствено съединена. Типични представители на термореактивните полимери са гумата, фенолформалдехидните пластмаси. Към тях се отнася и природният полимер – дървесина.
При нагряване термореактивните полимерни материали се разлагат с образуване на газообразни продукти от пиролиза и образуват твърд въглероден остатък, склонен към тлеене.
Деформации, разтопяване, овъгляване, частично или пълно изгаряне на коксовия остатък от полимерния материал в една или друга зона на пожар, трябва да бъде означено в хода на огледа. Например, деформация и разтопяване на корпуса на битова техника, изработена от полистирол или друг термопласт; пластмасовите детайли на електрическите ключове; розетките; осветителните тела. Разбира се, при развитието на пожара такива признаци не могат да бъдат открити непосредствено в зоната на горене, но те се съхраняват на границата между нея и зоната на задимяване като признаци на направление на топлинното въздействие. Затова са важни и трябва да се означат.
Полезно е да се обърне внимание на състоянието на полимерната изолация на проводниците в участъците, в които е съхранена. Обикновено разтопяване и овъгляване на изолацията има външната повърхност. Като правило, това се явява следствие от топлинното въздействие на пожара. В същото време овъгляване или разтопяване на изолацията отвътре, от страната на жилата, е важен признак за нагряване на жилата от късо съединение или прегряване.
Те като правило горят много интензивно.
От някои полимери /например, пенополиуретан/ след пожар може да останат “гьолчета” /локвички/ от течни продукти на полимеризацията. Проби от даденото вещество се изземват и се изпращат за изследване в лаборатория.
Както беше казано по-горе, разтопяването, прокапването и разтичането е характерно и за термопластичните полимери. Разтичане и образуване на “гьолчета” от тези полимери, като правило изгарят, но след пожара, следи от тях може да се открият на пода или по други повърхности .
Инструменталното изследване на остатъците от полимерни материали може да установи зоната на термично поражение и да се установи ориентировачно температурата на тяхната пиролиза в хода на пожара.
Тези покрития са близки по природа до полимерните материали. Както е известно, обикновено боите се състоят от следните компоненти: филмобразуващи вещества, пълнители, пигменти и разтворители.
Филмобразуващите вещества обикновено са органични синтетични полимерни материали, образуващи филм при изсъхване на боята. Използват се и природни филмообразуватели.
Пигментите придават на боята необходимия цвят. В боите и емайллаковете на основа органични разтворители, се използват основно неорганични пигменти /метални оксиди/, рядко се използват органични пигменти. Пълнителите в боите също са с неорганична природа.
Според вида на използвания разтворител, боите се делят на две големи групи:
-бои /емайли, лакове/ на основа органични разтворители;
-водно-дисперсни бои /представляващи дисперсия, емулсия, малки частици боя във вода/.
Най-разпространени в бита са боите и емайлите на основа органични разтворители: алкидни и нитроцелулозни бои и лакове. Водно-дисперсионни бои са акрилатни, латексови, ацетатни.
Лакобояджийските покрития, представляват съчетание от филмообразуващи вещества, пигмент, пълнител, разтворител. Когато при пожар лакобояджийското покритие се нагрява, неговите органични съставки се подлагат на термична деструкция. Външно, това се проявява като потъмняване.
След това, при температура 200-400ºС настъпва карбонизиране. При някои малко термоустойчиви нитроцелулозни покрития, този процес започва при 150ºС.
При въглероден остатък, образуван при карбонизация, започва процес на горене при температура 400ºС. При температура по-висока от 500 ºС, този процес практически приключва.
Ако пигмента в боята е органичен, той също изгаря. Неорганичния пигмент или продукта от неговото разлагане, обикновено остава. Лаковото покритие изгаря напълно, ако отсъства пигмент или пълнител в състава му.
Изменението в цвета на покритията съответства на протичащите процеси. Това може да бъде визуално оценено.
Боята започва постепенно да потъмнява при температура 150-200ºС. При 300ºС този процес протича много по-бързо, отколкото при 200ºС. При 400 ºС слоят боя интензивно тъмнее, овъглява се в продължение на десетина минути, след което започва да излъчва светлина т.е. въглеродът гори. При 500ºС процесът на карбонизация и изгаряне на въглеродния слой протича така бързо, че за 10 минути нагряване боята има бял цвят.
Т, ºС |
Промени |
200 |
Леко или средно потъмняване |
300 |
Средно до черно потъмняване |
400 |
Черен цвят |
500 |
Средно черно потъмняване |
600 |
Цвят на неорганичен пигмент |
Темпертура, ºС |
Цвят |
100 |
Бял |
200 |
Светло-жълт |
300 |
Бежово-кафяв |
400 |
Тъмно-кафяв до черен |
500 и повече |
Бял |
От гореизложеното следва, че при определени степени термично поражение на боите, се изхожда от принципа – щом боята тъмнее и чернее, това значи, че в дадена зона е било горещо. Това правило е валидно само до определени температури.
При оглед на пожар трябва да се фиксира цвета на лакобояджийското покритие в различни зони на пожара. Това става със словесно описание в протокола от оглед и с цветни фотографски снимки. Когато е необходимо, се оценяват физико-механичните свойства в тези зони.
При съмнителни, сложни случаи, както и за количествена оценка степента на термично поражение, се взимат проби от лакобояджийски покрития, в количество 1-2 грама от всяка точка.
Изследването на обгорелите остатъци лакобояджийско покритие, позволяват да се получи информация за температурни зони от мястото на пожара:
При температура по-ниска от 150-200ºС, изменения в лакобояджийските покрития, практически не се наблюдават. При по-високи температури от 450-500ºС органичната съставка напълно изгаря и няма какво да бъде изследвано. Само при водно-дисперсните бои горната температурна граница е по-висока, защото съдържат тебешир като пълнител. Последният се разлага на калциев въглероден оксид при температура 900-950 ºС.
Последствията от топлинното въздействие при пожар върху метали /сплави/ и конструкции от тях, може да се разделят условно на пет групи:
- деформации;
- образуване на оксиди върху повърхността на метала;
- структурни изменения, съпровождащи измененията на физико-химичните свойства;
- разтваряне на метал в метал;
- разтопяване и прокапване;
- горене на метали /сплави/.
Резултатите от протичането на тези процеси при оглед на мястото на пожара, може да се фиксират визуално или с помощта на инструментални средства.
Явни, видими деформации в стоманените конструкции настъпват при температура 300ºС. При нагряване до 550-600ºС, деформациите стават значителни по размер и може да доведат до разрушаване на конструкцията.
Оценка на размера и вида на деформациите дава информация за относителната интензивност и направление на топлинното въздействие в една или друга зона.
Визуалните признаци, които следва да се идентифицират и оценят в хода на огледа на мястото на пожара са:
Металните конструкции и отделните техни елементи деформират, като правило, в страната с най-голямо нагряване. Това свойство не е характерно само за металите, но и за редица други материали, например стъкло.
Очевидно, големината на деформацията трябва да бъде пропорционална на температурата и продължителността на нагряване. Затова, на мястото на пожара, за най-“горещи“ зони може да се считат тези, в които металната конструкция има най-голяма деформация. На практика обаче, нещата не са така прости и не винаги това е така. Най-голямата деформация може да бъде там, където конструктивния елемент има най-голямо динамично натоварване и върху него настъпва най-голямо огъване /изкривяване/.
Фиг.1 Деформация на стоманена греда Посока на разпространение на пожара горенето
фиг.2 Големина на деформацията при еднотипни напречни стоманени конструкции, см
При огледа на пожар, трябва да се обръща внимание на взаимното разположение на деформираните конструкции. Понякога това дава полезна информация за установяване на огнището на пожара. В частност, ако една металоконструкция е притисната върху друга, позволява да се оцени последователността на разрушенията и деформациите на отделните конструктивни елементи на сградите и следователно, трябва да се отбележи в протокола за оглед.
При оглед на поредица еднотипни вертикални, носещи, метални конструкции, е необходимо да се сравни минималната височина, на която започват съществените деформации на всяка конструкция. При нагряване в хода на пожара, вертикалните, носещи, метални конструкции /например, хангари и други подобни съоръжения/ се пречупват на определена височина, в резултат на което стоманената арка придобива вида от фигура 3.а. При това, височината на пречупеното място h е толкова по-малка, колкото е по-близко до огнището на пожара фиг.3.б/. Това явление е напълно обяснимо – колкото по-близо е огнището на пожара или най-интензивното огнево въздействие до конструкцията, толкова на по-малка височина е пречупена самата конструкция от възходящите конвективни потоци. Фиг.3.в/.
Определянето на височината на пречупване на вертикалната конструкция, дава възможност да се прояви своеобразен “макроконус”- признак за направлението на разпространение на горенето от огнището към периферията.
Значителните по големина и ясно изразени локални деформации на метални конструкции, особено гредоредна конструкция и други подобни, са важен огнищен признак, на който трябва да се обръща внимание и да се отбелязва в протокола за оглед. Обикновенно, те се образуват в началния стадий на пожара, под въздействие на локалното нагряване на конвективните потоци и топлинното въздействие на огъня. Трябва да се определи точното място на разположение на тези деформации, тяхната големина и направление.
Ако повърхността на стоманените изделия е обработена и гладка, то първия признак на топлинно въздействие, което може да се забележи визуално, е промяната в цвета. Проявява се при нагряване на стоманата до 200-300ºС и се дължи на тънък слой оксиди. Неговата дебелина е от порядъка на микрони и зависи от температурата на нагряване. Колкото по-висока е температурата, толкова по-голяма е дебелината на оксидния слой. За сметка на интерференцията на светлината, с изменението на дебелината на слоя, се променя и цвета.
Цвят |
Дебелина на окисления слой, микрона |
Температура на нагряване |
Светло-жълт |
0,04 |
220-230 |
Сламено-жълт |
0,045 |
230-240 |
Оранжев |
0,05 |
240-250 |
Червено-виолетов |
0,065 |
250-260 |
с ин |
0,07 |
280-300 |
Наличието на признаци на побеляване на стоманените изделия, и тяхната локализация, в протокола за оглед, трябва да бъдат отбелязани точно. Тази информация може да бъде особенно полезна за установяване причината за пожара, свързана с триене, локално прегряване в технологичните инсталации, двигатели и др.
Оксидно покритие върху стоманата се образува при температура от 700 ºС и повече. Дебелината на оксидното покритие е в зависимост от температурата и продължителността на нагряване – колкото по-висока е температурата и по-голяма продължителността на нагряване – толкова дебелината на оксидния слой е по-голяма.
Образуването и състава на оксидния слой зависи от температурата. Той може да бъде съставен от три слоя различни оксиди – оксид на двувалентното желязо /FeO/, оксид на тривалентното желязо - хематит /Fe2O3 /, и магнетит /Fe3O4/.
Колкото по-висока е температурата, толкова по-голямо е съдържанието на FeO и по-малко на хематит /Fe2O3/. FeO има черен цвят, а хематита /Fe2O3/ - риж /червеникав/. Това обстоятелство позволява, по цвета на оксидния слой и неговата дебелина, ориентировъчно да се прецени температурата на нагряване на стоманените конструкции.
Нискотемпературният слой /700-750 ºС/, в който е малко FeO, обикновено има ръждив оттенък и е доста тънък. Оксиден слой, образуван при 900-1000 ºС и повече, е дебел и черен. Ако слоят на повърхността на стоманената конструкция е рохкав и риж – това не е оксидно покритие, а обикновена ръжда.
В протокола за оглед, трябва да се отрази цвета на оксидния слой на различни участъци от стоманената конструкция.
Полезна информация за температурния режим в различните зони на пожара, може да бъде получена чрез откриване на места, в които метали, сплави или други материали са разтопени. Необходимо е, да се обръща внимание на местата с разтопяване на алуминий и неговите сплави /температура на топене 600-660 ºС/; бронз /температура на топене 880-1040 ºС/; мед /температура на топене 1083 ºС/; стомана /температура на топене 1300-1400 ºС/; и други. Те трябва да се отбелязват в протокола за оглед.
Трябва да се има предвид, че посочените разтопявания в метала може да възникнат при температури, по-ниски от температурата на топене. Това е възможно по две причини:
1. Локално нагряване на тънко стоманено покритие /листове, тел, жици и др./.
То довежда до образуване на оксиден слой, съизмерим с дебелината на самото изделие. Оксидното покритие не притежава достатъчно механична здравина, може да се отчупи и да се получи “дупка” върху изделието;2. Разтваряне на метал в метал.
Разтопяването в хода на пожара на леснотопими метали, при попадането им върху труднотопими метали, може да доведе до “разтваряне” на последния, в първия разтопен метал. Това се случва при температура, значително по-ниска от температурата на топене на труднотопими метали.
Такъв процес е възможен, например, при попадане на разтопен алуминий върху мед и неговите сплави. Дължи се на образуването на сплав на меда с алуминия. Същата такава способност, да се разтваря в разтопен алуминий, притежава стоманата. Разбира се, резултат от протичане на тази реакция може да бъде стопяване в тънки стоманени листове, в стената на стоманени тръби и други подобни.
Трябва да се отчита фактът, че разтопяването и стопяването на относително труднотопими метали и сплави при пожар, се случва много рядко. При установяването му в процес на оглед на мястото на пожар, трябва да бъде записана и причината за образуване, която при всеки конкретен случай трябва да бъде изяснена.
Такъв “отвор” от разтопяване може да възникне, например, под действието на електрическа дъга и се явява характерен контур на разтопяване. При неясни случаи, този фрагмент от обекта се изземва и се изпраща в лаборатория за изследване.
При нагряване в хода на пожара, при температура 150-200 ºС, бетона и стоманобетона постоянно се разрушават - толкова повече – колкото по-висока е температурата и по-продължително нагряването. Разрушаването настъпва вследствие постепенната дехидратация /отделяне на физически, а по-късно и на химически свързаната вода/ на циментовия камък, неравномерното топлинно разширение на отделните инградиенти, влизащи в състава на бетона, и някои други процеси.
Процесът на разрушаване на бетона, визуално не се забелязва добре до температура на нагряване 700-800 ºС, когато процесът на дехидратация е напълно завършен и бетона просто се изсипва. Има не малко признаци, достатъчно добре характеризиращи степента на разрушаване на материала в хода на пожара. Това са изменение на звука при почукване и образуване на пукнатини, цепнатини.
Това изменение се определя от разрушаването на бетона при нагряване, когато в него се появяват микропукнатини, които променят тона на звука.
Неповредения бетон има висок и звънък тон на звука. С увеличаване степента на разрушението тонът става глух. Изменението в тоналността на звука е особенно чувствително при нагряване повече от 600-700ºС, когато фактически бетонът е напълно дехидратиран и разрушен.
Малки пукнатини в бетона започват да се образуват при температура 300-400ºС.
При 500ºС пукнатините се увеличават и стават видими с просто човешко око.
При температура 600-800ºС ширината на пукнатините достига 0,5 – 1,0 мм.
При 700-800ºС се образуват визуално видими разрушения в бетона, разслояване на защитния слой на стоманобетонните изделия.
Тухлите, изработени от огнеупорни материали, при топлинно въздействие не променат своя състав, структура и свойства. Поради това, изучаване и описание на състоянието им, не представлява интерес при разследване на пожар. Рязкото охлаждане при гасене на пожара може да доведе до напукване на тези изделия, което е важно от експертна гледна точка.
Силикатните тухли, също и циментопясъчния разтвор между тях, трябва да бъдат изследвани визуално. С увеличаване на температурата на нагряване, при тях се появяват пукнатини и се понижава механичната им устойчивост, аналогично на бетона.
Мазилката обикновенно е циментово-пясъчна или хоросаново-пясъчна. Първата се отличава с висока здравина, но под въздействие на топлинното натоварване при пожар претърпяват еднакви изменения.
В литературата се отбелязва, че циментово-пясъчната мазилка при нагряване до температура 400-600ºС придобива розов оттенък, при нагряване до 800-900 ºС има бледо-сив цвят.
Много често, на доста нагрети зони в стените и пода, се явява светъл цвят мазилка, на фона на по-тъмни и малко прогрети зони. Причината за това явление, се обяснява така: при гасене на пожара стените се намокрят с вода. Там, където стената се е нагрявала продължително и интензивно, тя е нагрята силно, отдава топлина след пожара и изсъхва бързо. В резултат, при огледа на мястото на пожара, мазилката на доста нагрети стени изглежда светла. Това обстоятелство трябва да бъде отразено в протокола за оглед на мястото на пожара и по възможност да се фотографира.
Известно е , че в зоната на продължително и интензивно нагряване, мазилката се отделя. Това отделяне не винаги става в зоната на най-екстремното термично въздействие. При гасене на пожара в помещението се подава вода. В резултат на хидравличният удар и рязкото охлаждане, мазилката се откъртва и пада там, където най-напред е попаднала вода при гасенето, а не там, където температурата е била висока.
На основата на гипс се изготвят гипсокартон, профилни изделия, декоративни и звукоизолационни прегради, блокови конструкции.
При нагряване в хода на пожара, изделията от гипс се раздробяват и могат да се “разсипят”. При оглед, на мястото на пожара се отбелязва местонахождението, формата и размерите на зоните, където гипсът е разрушен. Трябва да се отчита факта, че това може да е в резултат на интензивно и продължително нагряване на гипса в дадена зона, но също така, и в резултат на рязкото охлаждане от водата при гасенето на пожара, подавана под налягане в определено направление.
Температура на нагряване, ºС |
Състояние на гипсовата мазилка |
200 - 300 |
Образуват се участъци с пукнатини с дебелина на косъм /остатъчна якост 30% от първоначалната/ |
600-700 |
Интензивно обособени пукнатини /остатъчна якост 20% от първоначалната/ |
800-900 |
Разрушаване на гипса след охлаждане |
За ефективното определяне степента на термично повреждане и ориентировачната температура на нагряване на материала, визуалното определяне не е достатъчно. Добре е, оценката да става по резултати от изследвания с помощта на специални прибори и оборудване.
Разрушаването на стъклото при пожар /има се предвид преди всичко стъклата на прозорци / може да се дължи на няколко причини:
- Вследствие нагряване и раздробяване в хода на пожар;
- При механично разрушаване преди пожара или непосредствено преди него;
- При механично разрушаване в хода на пожара за сметка на падащи предмети;
- При взрив вътре в помещението, преди или в хода на пожара;
- При повишаване на налягането вътре в помещението, в резултат на протичащи процеси на възпламеняване, или възпламеняване на газообразни продукти при непълно горене.
При потребност да се обясни причината и механизма на разрушаване на стъклата, е необходимо да се намерят осколки при огледа и това да се отбележи в протокола.
Трябва да се определи дали са опушени стъклата, или са изцапани от строителни отпадъци. Опушените стъкла се явяват признак за това, че известно време от развитието на пожара са били подложени на огнево въздействие в прозоречните пространства, а разрушаването е настъпило в хода на пожара.
Необходимо е да се знае, че при пожар, при нагряване на стъклата до 300ºС започва разрушаване и падането им на страната, откъм която действа източника на топлина. При горене вътре в помещението, стъклата ще падат навътре, а това може погрешно да бъде прието за признак на разбити стъкла от удари отвън.
След взрив, предшестващ пожара, стъклата са чисти и се намират от външната страна на помещенията. Изключение правят обемните взривове, предизвикани от изтичане на газ и изпаряване на големи количества течности – при тези взривове стъклата се намират вътре в помещението.
В случая е необходимо, да се уточни механизма за разрушаване на стъклата на прозорците и след това да се изземат за експертно изследване. На осколките от стъкла се образуват радиални и концентрични пукнатини и други характерни разрушения.
Отложените сажди върху конструкциите и предметите трябва да се огледат в пределите на цялата опушена зона. Пренасянето на конвективни потоци от продукти на горенето /твърдите частици и саждите, както и кондензираните от течната фаза продукти/ се отлагат върху вертикалните и хоризонтални повърхности, оставящи наслоени сажди. Върху повърхността на конструкциите и оборудването обаче, в процеса на продължително горене, сажди остават само до температура 600-630 С, след това всичко изгаря. Над огнището на пожара и вторичните огнища, саждите често изгарят на локални петна. Тези петна често се съхраняват в процеса на продължително горене – конструкцията /стените, пода/ в огнищната зона е нагрята добре, а саждите се отлагат на относително по-хладни, отколкото на горещи участъци.
Съществуват инструментални методи с които отложените сажди може да бъдат изследвани.