І група - Пожари, предизвикани в резултат от нарушаване на правилата за ПАБ и на изискванията на действащите нормативни документи.
ІІ група - Пожари, предизвикани в резултат от неправилна работа с открит огън или уреди и оборудване отделящи топлина.
ІІІ група - Пожари в резултат от палежи.
ІVгрупа - Пожари, възникнали от действието на природни явления.
На база на класификацията на причините за пожари, се построяват и проверяват общите версии Следващ етап е построяване и проверка на частните експертни версии.
Практиката показва, че най-често срещани източници на запалване са :
- късо съединение;
- висока температура на тоководящите жила на проводниците в резултат на претоварване на ел.верига;
- високи преходни съпротивления в ел. мрежата; дъги и искри от ел.произход;
- топлинно действие на нагревателни ел.уреди, на лампи с нажежаема жичка;
- нискоенергийни източници на топлина, като искри с механичен произход, от горене на твърди вещства и материали;
- нагряване при триене и тлеещи цигари;
- топлинно действие от химични реакции на техническо оборудване;
- самозапалване на вещества и материали;
- действие на открит пламък от различни източници.
Източниците на запалване /ИЗ/ се класифицират по определени признаци. Например ИЗ под формата на открит огън са клечка кибрит, запалка, различни горелки, факли и други.
Според размерите си ИЗ биват малки и големи. Според въздействието си - точкови и локални.
Според начина на въздействие и мощност са бързодействащи, с кратковременно действие, с периодично и с продължително действие.
Класификацията на ИЗ позволява по-целенасочено да бъдат построени етапите на експертното производство при изследване на версиите, свързани с установяване на непосредствената техническа причина за възникване на пожар.
Самозапалването е процес на спонтанно запалване в резултат от самонагряване. Самонагряването е процес на повишаване на температурата на материал, дължащо се на екзотермична реакция в определен обем от веществата, когато скоростта на отделяне на топлина превишава скоростта на топлоотвеждането в околната среда. Към самозапалващите се вещества се отнасят такива, при които температурата на самонагряване е по-ниска от температурата на самовъзпламеняване.
Основното, което трябва да се направи в хода на огледа на мястото на пожар, при възможна версия за самозапалване, е да се установи:
- природата на материала или материалите, които са се намирали в зоната на огнището преди пожара;
- обеми и количества складирани вещества и материали;
- условия при които са съхранявани веществата и материалите, като температура на околната среда, опаковки, вентилация и други;
- предистория на обекта за съхраняване - кога е складиран дадения материал, имало ли е признаци за самонагряване както дим и миризма.
В зависимост от първичният импулс, като отключващ механизъм за самонагряване на материала, се различават следните видове самозапалване:
- топлинно;
- химическо;
- микробиологическо.
Екзотермичния процес на окисляване на материала от кислорода на въздуха може да бъде иницииран от предварително загряване на материала до определена температура. Това може да стане при контакт с нагрети повърхности или газова среда в процеса на производство на материала, неговото съхранение или експлоатация.
При подозрение за топлинно самонагряване, е необходимо още да се изясни:
- имало ли е източници на допълнително загряване /печки, калорифери, тръби за отопление, други нагрети повърхности/;
- каква е температурата на тези източници, маса и повърхност на нагряване, продължителност на действие, разстояние до материала;
- имало ли е условия за акумулиране на топлина.
Към топлинно самонагряване са склонни дървесни стърготини и стружки, влакна от юта, хартия на купове и бали хартия, дребнодисперсни органични материали /брашно, торф, технологически сажди/, някои разновидности на минерална вата и други.
Самонагряването на дървесината започва при температура 130-150 С, при продълбжително нагряване на дървесината може да премине в т. н. “пирофорно” състояние и да се запали при температура 90 - 110 С.
Възможна е ситуация, при която склонни към самозапалване материали, след нагряване в процеса на производство, се складират или транспортират неохладени, в резултат на което възниква самозапалване. Характерен признак за самозапалване, се явява разполагане на огнището в обема т.е. в дълбочина на материала, а не на повърхността му. Ако се наблюдава такова обстоятелство, то непременно трябва да се отбележи в протокола за оглед.
Разположението на огнището на пожара е в обема на материала, в близост до центъра на масива, където има добри условия за акумулиране на топлина, а загубите на топлина намаляват. Това е важен класификационен признак на процеса на самонагряване, и то не само топлинно, но и микробиологично.
Възможно е самозапалване на въглища складирани на купчини, наредени по определен начин. При съмнение за такъв вид причина, е необходимо да се изясни още:
- вид на складираните въглища;
- размери на купчините или фигурите;
- възможно овлажняване преди пожара;
- степен на раздробяване.
Склонността на едни или други вещества и материали към топлинно самозапалване може да бъде установено и по справочни данни. В случаи, при които има неизвестно вещество или отсъстват справочни данни за него, е необходимо да се вземе проба от негорялото вещество, за експериментално определяне на температура на самонагряване и условия за топлинно самозапалване.
Химическото самозапалване се явява резултат от взаимодействието на две вещества едно с друго, или с околната среда /вода, кислород от въздуха/, протичащо с отделяне на големи количества топлина.
Разглеждането на тази версия има смисъл, ако е установено, че в помещението, в което е възникнал пожар е имало вещества, склонни към екзотермични реакции с вода, въздух или помежду си. Например, белия и жълтия фосфор, литий, калий, натрий и други, са склонни към замозапалване при съприкосновение с въздуха. В резултат на окислителни реакции с въздуха се самозапалват металните прахове и пудри на алуминий, цинк, кобалт и други метали.
Склонни към самозапалване са растителните и животински масла и мазнини. Натуралното олио, изработено от ленено масло е още по-склонно към самозапалване от самото ленено масло.
Минералните масла с нефтен произход са склонни към самозапалване само при замърсяване с примеси.
Трябва да се има предвид, че самозапалването на маслата и други течности е невъзможно в съдове или при тяхното преливане във вид на струя. Самозапалват се само пропитите с течност вати, вълна, памук и други порести материали, на чиято повърхност е възможно добър контакт на маслото с кислорода от въздуха. За самозапалване е необходимо оптимално количество масло на повърхността на порестия материал /нито много, нито малко/ и условия за активно акумулиране на топлина. Солите на кобалта, мангана, оловото и някои други метали ускоряват самозапалването.
Най-ниската температура, при която се наблюдава самозапалване от такъв вид е 10-15С. Периодът на индукция е от няколко часа до няколко дни.
При съмнение за самозапалване на масла и подобни материали е необходимо да се изясни:
- тип и вид на маслото или мазнината;
- какво количество е могло да бъде пропито, колко време е минало до възникването на пожара;
- наличие на условия за акумулиране на топлина.
Химическото самозапалване е възможно и при контакт на пари от вещества и материали, едно от които се явява силен окислител, а другото - лесно окисляемо вещество.
Към първите се отнасят солите на азотната киселина /селитри/ калиев и натриев перманганат, перхлорати, бихромати, концентрирана сярна и азотна киселина, водородни прекиси и т.н.
Към вторите спадат течни органични вещества като дву- и три -атомни алкохоли, някои въглеводороди, дребнодисперсионни твърди органични вещества /например, стърготини, захар на пясък и пудра/ споменатите по-горе метални прахове.
При съмнение за химическо самозапалване, свързано с екзотермични взаимодействия на две вещества, обезателно се събират сведения за веществата, които са съхранявани или транспортирани в обекта преди пожара.
При оглед на мястото на пожара е необходимо:
-изследват се околните конструкции и предмети за откриване на зони на продължителна нискотемпературна пиролиза. Като правило, при самозапалване, отделящата се топлина не е достатъчна за мигновено развитие на пламъчно горене. Процесите в началните етапи протичат като тлеене, в зоните, в които има условия за акумулиране на топлина, и след известно време преминава в пламъчно горене. Затова трябва да се търсят и изследват чрез оглед подобни зони на тлеене;
-да се изземат проби, с цел установяване температурата и продължителността на пиролиза. Това е необходимо за потвърждаване режима на горене в изследваната зона /тлеене или пламъчно горене/;
-да се изземат проби за изструментални изследвания, с цел намиране в зоната на огнището на пожара остатъци от реагиращите помежду си вещества.
Този вид самозапалване е характерно за органичните дисперсни и влакнести материали, при които е възможно развитието на микроорганизми /сено, слама, зърнени култури, зеленчуци, фрезован торф/.
При наличие на версия за микробиологично самозапалване е необходимо да се съберат следните данни:
-влажността на сеното по време на пожара /известно е , че за да възникне микробиологично самозапалване влажността трябва да бъде не по-малко от 16%/;
-времето, изминало от момента на поставяне за съхранение /опасност от самозапалване има при съхранение в продължение на 3-4 месеца; най-вероятно е, в продължение на 10-30 денонощия;
-размери на купите сено /по теоретична топлофизическа оценка, те трябва да бъдат не по-малко от 2х2х2 м; при по-малки размери купите не могат да се запалят, тъй като топлоотдаването в околната среда е голямо/;
Важно е да се изяснят условията за съхранение и сушене на сеното. Възможно е т.н “гнездово” възникване на процеса в резултат на попадане в купата на много влажно сено или овлажнени отделни участъци в резултат на дупки и течове от покрива или навеса на сенохранилището.
“Пластово” самозапалване може да настъпи при разпространение на влагата в масата сено, при неравномерно охлаждане или загряване. При този случай в периферията на слоя, близо до повърхността се образува влага от процесите на кондензация.
Признаци за микробиологично самозапалване, видими при огледа на мястото на пожара:
1. Огнището е разположено в центъра на купа или масива. Ако купата сено има повърхностно обгаряне, а във вътрешността няма следи от горене, то това не е самозапалване, а горене, възникнало от вътрешен източник на открит огън, искра и други.
2. Наличие на неразвило се огнище на пожара, в това число и в отделни купи или бали. Те представляват локални агломерати от сено с различна степен на термодеструкция.
Клечките кибрит се отнасят към групата на източници на запалване с кратковременно действие. Средното време за изгаряне на клечка кибрит е 20 секунди. Топлинната енергия, отделена за това време, е достатъчна да предизвика запалване на горими материали в раздробено състояние. Опитно е установено, че при попадане на горяща клечка върху гладка, хоризонтална повърхност, покрита с естествен каучук, корица от списание или пакет хартия, не се наблюдава запалването им, а на повърхността им остава следа от обгаряне с формата на клечката, оцветено в светло или тъмно кафяво.
В експертната практика съществува група на източници на запалване с продължително действие. Към тях се отнасят различни видове свещи. Продължителното им горене е в интервал от няколко минути до повече от 20 часа. Отделената за това време топлинна енергия е напълно достатъчна да възпламени повечето горими материали при контакт с тях. Запалителната способност на пламъка на свещта зависи от времето на въздействие върху твърди горими материали, от разстоянието между пламъка и материала, от наличието или отсъствието на въздушни потоци, от влажността на твърдите горими материали. Установяването на причините за пожар, възникнал от такива източници е много трудно, защото в огнището на пожара не могат да бъдат намерени доказателства, насочващи към конкретен източник на запалване. Намиране на стопилка от свещ може да попадне в цепнатини, отвори и пукнатини в дървесината. При построяване на версия за за причина за възникване на пожар от пламъка на свещ, е необходимо: да се изясни обстановката преди момента на възникване на пожара; да се установи, било ли е възможно използването на свещ на мястото на пожара; да се определи огнището на пожара и да се установи дали то съвпада с мястото, където е използвана свещта; да се търсят веществени доказателства като стопилка от свещта в огнището на пожара; да се изследват физико-химичните свойства на горимите материали, намиращи се в огнището и да се установи било ли е възможно запалването им от пламъка на свещта при съществували преди пожара условия.
Характерни признаци, че пожарът е възникнал от пламъка на свещ, могат да бъдат: отсъствие на признаци, че пожар е възникнал по други технически причини; установено използване на свещ на мястото на пожара; установяване на специфичен мирис от топенето на свещта, усетени от свидетели; откриване на следи от стопилка в огнището.
Въпреки че е доста трудно да се предизвика пожар с незагасена цигара, това се среща понякога в следните случаи:
- незагасена цигара в контакт с горими материали (отпадъци, прах, стърготини,…);
- запалена цигара в леглото, която може да предизвика тлеене, ако има достатъчни условия на аерация (заспал пушач, запазил достатъчно въздух под завивките).
В среда, в която възпламеними газове и пари са смесени в подходящи пропорции с въздуха, запалването на цигара може да причини дефлаграция или пожар.
Акумулирането на мазнини във филтрите или тръбопроводите на смукателните чадъри над готварските уреди, може да стане източник на запалване.
Използването на летливи възпламеними продукти за запалването на барбекю или нагревателен уред с дърва, може да предизвика пожар.
Нагрятото олио в кухненски съд може да се възпламени.
Заваръчните работи, шлифоване с образуване на искри и, най-вече рязането с оксижен, също стават често причина за пожар.
При тези дейности се отделят нажежени метални частички, които при контакт с горими материали, могат да породят тлеене, което да прерасне след няколко часа в пожар.
Рязането на метали с горелка (кислородно-ацетиленова напр.) развива високи температури, при които отделените частички са в състояние да запалят горими материали, като процесът може да бъде продължителен.
В нефтопреработващата промишленост, работата с горелки върху тръбопроводи, които са съдържали летливи възпламеними продукти, може да стане причина за експлозия и пожар.
Многобройни инциденти показват, че ремонтните работи по уплътняване на покриви посредством нагрят битум с газови горелки, също често пораждат пожари.
Вграждането на скари и затворени огнища в комините, без спазване на съответните норми, поради тяхното предназначение да натрупват топлина, често става причина за пожари, като се запалват декоративните греди.
Подвижните метални части могат, чрез нагряване, да причинят пожар чрез възпламеняване на масла или смазочни материали.
Мелниците за отпадъци от метални материали предизвикват понякога експлозии на прахове, поради образуването на искри.
Триенето на каучуковата транспортна лента върху повреден носещ барабан или ролка, също може да стане източник на запалване.
Електрическата енергия, при определени условия, е генератор на топлинна енергия и може да стане причина за пожар.
Това е трудно да се докаже и опитът показва, че този тип пожари не се срещат често.
Една значителна част от пожарите възникват и по причина, неизправности в електрическите инсталации. Затова в хода на динамичния оглед на пожара, експертът трябва да огледа обгорелите електрически проводници, намиращи се на мястото на пожара. Разтопяванията по проводниците и части на електрически уреди могат да се причинят както от къси съединения, така и от въздействието на пожара.
Установените увреждания по електрическата инсталация след пожар, са много често последствие, а не причина за бедствието.
Електрическите инсталации обикновено са изпълнени в съответствие със стандартите, с подходящи материали и правилно монтирани, за да се избегне всякакво нагряване, което може да породи пожар.
Въпреки това, понякога възникват функционални аномалии и създават необходимите условия за възникване на пожар. Инсталациите стареят и често се изменят. Използването на несъответстваща на дейността инсталация, която не се поддържа, не се проверява и е в лошо състояние, представлява пожарен риск.
Появява се когато ток с прекалено висок интензитет протича по проводник, който не може да го издържи. При значително нагряване може да възникне горене на изолацията и да причини късо съединение. Трябва да се провери дали мощността на веригата, необходима за работата на уредите, е съвместима със сечението на захранващите проводници. Най-често е резултат от включване на много уреди върху една и съща линия, или повреда на електромотор.
Това е анормално протичане на ток между активните проводници и металната маса, или между активните проводници и заземяването.
То може да причини локално нагряване, което няма да доведе до изключване на инсталацията.
Основните причини за лошите контакти на клемите, на контактите или връзките, са:
- дефект на връзките (професионалистите препоръчват периодично затягане на връзките на ниво щепсели);
- износване на изключващите органи;
- окисляване в резултат от околната влага или от корозивна среда, което може да покрие контактите и да създаде локално мост на съпротивление;
- деформации на контактите (предизвикани от удар), водещо до загуба на контактна повърхност, непрофесионални снаждания. Утежняващи фактори по отношение на нагряването са:
- плътно затваряне или слаба вентилация на системите или оборудването;
- акумулиране на прах или отлагане на мазнини, което ограничава топлообмена;
- съхраняване на възпламеними вещества или продукти в контакт или в близост до електрическите инсталации;
- струпване на кабели в кабелните пътища, използването на удължител с намотан на макарата кабел (лошо отвеждане на топлината), оставяне в работно състояние на уреди или оборудване, претърпели късо съединение (невидимо нарушаване на вътрешните контакти).
Повишаването на температурата става бавно. Затова, в началото на нагряването, защитата на веригата не се включва. В резултат може да се получи значително акумулиране на топлина, която се предава на околната среда, благоприятствайки бързото разпространение на огъня, след възникване на възпламеняването.
В рамките на нормалното функциониране, появата й е неизбежна при:
- отваряне или затваряне на верига под напрежение;
- върху четките и въглените на моторите;
- при дъгово заваряване.
Аварийно, може да се появи при:
- пряк моментен контакт на проводящи части под напрежение;
- прогресивно износване на някои елементи, водещо до загуба на изолираща способност;
- повреда на елемент или вътрешен елемент на уред.
Появата на дъга се съпровожда от термичен, акустичен, светлинен ефект и налягане, много бързо нагряване на обема въздух, чието разширяване може да предизвика истинска експлозия в затворена среда.
Повишаването на температурата води до разтопяване на проводниците в контакт и до изхвърлянето на капчици разтопен метал.
Обикновено, защитата на електрическата верига се включва веднага чрез разтопяване на предпазителите или включване на прекъсвача.
Искрата е много краткотрайна и се проявява чрез изхвърляне на нажежена материя, често е породена от енергията на електрическата дъга, чието последствие се явява.
Искрата обикновено възниква при късо съединение (разтопяване и изхвърляне на материя), дъгово заваряване и др.
Възпламенимите материали, намиращи се в близост или в контакт с уреди или оборудване, което може да образува дъги и искри, разпространяват пожара.
То е резултат от атмосферни явления, напр. мълния, или механични и физични явления. То представлява проблем от гледна точка на риска от пожар и експлозия, при работа с прахообразни вещества (прахове, барут), възпламеними течности, пари и газове, както и взривоопасни вещества.
То се получава главно:
- при допир или прекъсване на контакт;
- чрез въздействие (доближаване до положително или отрицателно заредено тяло);
- при триене;
- при свиване или разширяване на газове.
Появява се:
- при преливане на флуиди (прахове, органични течности,…);
- при пресипване или съхраняване на прахообразни вещества;
- в текстилната промишленост, при работа с движещи се тъкани, най-вече синтетични;
-в бояджийни работилници, промишлено почистване, където органични вещества се движат по изолирани тръби с висока скорост;
- в камери за прахово боядисване;
- в конвейрни системи, при триене на лентите или ролките.
Колкото по-проводимо е дадено тяло, толкова по-склонно е към образуване на статично електричество.
След електростатичния разряд, върху материалите не остава никаква видима следа.
Тя може да индуцира много високо напрежение и ток: това е електрически разряд между електрическо поле с висок потенциал, между самите облаци или между облаците и някои точки на земята, които могат да играят ролята на електрод. Този силно енергиен разряд може да достигне няколко десетки хиляди ампера и да доведе до значими топлинни въздействия, т.е. да предизвика пожар, дори ако инсталацията не е под напрежение.
Мълнията може да предизвика възпламеняване на трансформатори, електрически табла, съдове с възпламеними продукти, или прахообразни горими продукти.
Този тип пожари се срещат относително рядко.
Мълнията оказва:
- преки термични въздействия, водещи до частично или понякога пълно разрушаване на материала в точката на удара;
- електротермични въздействия. Енергията, разпръсната под формата на топлина, свързана с разряда, може да причини материални щети или да предизвика пожар;
- преки електромагнитни въздействия. Токът на мълнията (свръхинтензитет - свръхнапрежение) може да доведе до разрушаване на елемент или компоненти на веригата, през която минава;
- въздействие на ударната вълна. Каналът на мълнията загрява до температура от порядъка на няколко хиляди градуса въздушния стълб, през който преминава, създавайки по този начин рязко свръхналягане с ударна вълна, последвана от звуков ефект на гръмотевица. Ударната вълна може да причини счупване на прозорци или преградни стени.