1. Процесът горене при пожар
2. Способи и начини за прекратяване на горенето.
За изясняване на темата, освен подходящи филми, е целесъобразно да се проведат демонстративни опити по горене на твърди и течни горими вещества. Да се демонстрират и възможните за условията на класната стая способи за прекратяване на горенето: изолиране достъпа на кислород, охлаждане, разреждане и т. н.
1. ПРОЦЕСЪТ ГОРЕНЕ ПРИ ПОЖАР
Първите опити да се обясни процесът горене и същността му е теорията на "флогистона", възникнала през XVIII в., когато химията е била свързана главно с металургията.
Английският химик Робърт Бойл е един от първите учени, който се занимава с процеса горене.
Същността на процеса се състои в химическата реакция на съединяване на горимото вещество с въздуха.
Горенето е съвкупност от химически и физически процеси, в основата на която е бързо протичащата реакция окисляване, при което се отделя значително количество топлина и се излъчва светлина. Горенето възниква и протича при определени условия, за което е необходимо да има три основни компонента: горимо вещество, източник на запалване и кислород.
Горимите вещества биват: твърди, течни и газообразни. Най-често в живота пожари възникват в материали като: дървесина, памук, слама, сено, въглища, горивата нефт, бензин, мазут, горими газове като пропан -бутан , природен газ и др., които са пожаро- и взривоопасни.
2. СПОСОБИ И НАЧИНИ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ГОРЕНЕТО
В зависимост от мястото на пожара /мазе, етаж, покрив, таванско помещение и др./ огънят и продуктите от горенето се разпространяват различно. При пожар в мазе или етаж огънят и димът се разпространяват обикновено нагоре и встрани, и най-бавно надолу.
За прекратяване на горенето е необходимо да се създадат определени условия, които да въздействат върху горимото вещество, върху окислителя или върху топлината, която се отделя.
Тези условия са:
- температурата при горенето да се понижи по-ниско от температурата на възпламеняване на горимите вещества /например за дървесината - под 24 оС/;
- да се намали постъпването на кислород от въздуха във възможно по-голяма степен, или отделянето на дима;
- да се намали количеството на горимите вещества, постъпващи в зоната на горене, под границите, допустими за образуването на горима смес.
Създаването на тези условия довежда до понижаване на температурата, вследствие на което горенето се прекратява. За целта се прилагат различни способи.
Под способ за прекратяване на горенето се разбират действия, извършвани в определена последователност, насочени към спиране на горенето.
Те биват:
1. Охлаждане на зоната на горене или на реагиращите вещества. Същността се състои в това, че температурата на тези вещества в зоната на горенето се понижава под температурата на възпламеняването им. Това се постига чрез пожарогасителни средства с голяма топлоемкост или с ниска температура, като вода, въглероден двуокис и др.Всеки отделен способ се прилага по различни начини. Така например изолацията на реагиращите вещества в зоната на горенето се осъществява чрез херметизация на помещението, покриване с пяна, с пожарогасителен прах или с друг материал.
Правилното определяне на способа за прекратяване на горенето, както и умелото му осъществяване, са решаващо условие за успешното гасене на пожарите.
УЧЕБНИ ВЪПРОСИ:
1. Общи положения
2. Запознаване с основните уреди за гасене
3. Практически действия с уредите за гасене
Занятието започва в клас. Учениците се запознават с наличните в училището пожарогасители, записват техните данни, изготвят рисунки, разглеждат ги външно, които е възможно се разглобяват и т. н.
Втората част на занятието се провежда на безопасно място в двора на училището. Запалват се дървени отпадъци, леснозапалими течности и се демонстрира тяхното гасене с пожарогасители, кофпомпи, пясък и др. За занятието се привлича служител от служба "Пожарна и аварийна безопасност"или нещатният противопожарен отговорник на училището.
СЪДЪРЖАНИЕ И ХОД НА ЗАНЯТИЕТО
1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
ПОЖАР - това е неконтролируемо горене /извън специално огнище/, което не е свързано с нуждите на обществото, а му нанася морални и материални щети.
Материалните щети по своята същност се определят като: а/преки - загуби , включващи стойността на унищожените или повредени от огъня материални ценности;
б/косвени - това са загубите от спирането на производството в периода до неговото възстановяване и от прекратяване или нарушаване на вече сключени договори.
РАЗВИТИЕТО НА ПОЖАРА МОЖЕ ДА СЕ РАЗДЕЛИ НА ТРИ ФАЗИ:
I ФАЗА - характеризира се със сравнително невисока температура и с малка скорост на разпространение на горенето. Продължителността й зависи от пожароустойчивостта на строителните конструкции и от количеството и свойствата на горимите материали.
II ФАЗА - характеризира се с голяма скорост на разпространение на пожара и с бързо увеличаване на температурата /над 1000 оС/ в помещението. Тя продължава до пълното обхващане от огъня на горимите материали в него. Има голяма опасност пожарът да се разпространи в съседните помещения. За гасенето му в тази фаза са необходими много сили и средства.
III ФАЗА - характеризира се с понижаване на температурата в помещението, намаляване скоростта на горенето при постоянна площ на пожара, горимите материали догарят /ако не се гаси/.
Основните пътища за разпространение на огъня в сгради с негорими междуетажния и стени са различните отвори в стените, преградите, прозорците, вратите, асансьорните шахти, вентилационните канали и др.
В зависимост от мястото на пожара, огънят и продуктите на горенето се разпространяват различно. По-голяма опасност за хората създава не огънят, а димът. Той задушава, нарушава видимостта, нерядко съдържа отровни газове и има свойството много бързо да запълва стълбищните клетки, коридорите на горните етажи и да прониква в съседни помещения. Поразяващо действие върху човешкия организъм оказват още отровните пари и газове, високата температура, експлозиите, срутванията на различни конструкции и др.
При откриване на пожара основна задача на всеки е незабавно да осведоми най-близката служба"Пожарна и аварийна безопасност" на тел. 160, като точно и ясно се съобщи какво гори, точният адрес, има ли застрашени граждани.
Когато пътят за евакуация е задимен, но е известен на пострадалите, те трябва да дишат през намокрено парче плат или носна кърпичка и бързо да се придвижат през задименото място. Движението става в приведено положение, ниско долу, където димът и температурата са с по-ниска концентрация, като се опират на стените за ориентация. Когато пътят за евакуация е блокиран, потърпевшият трябва да отиде в най-отдалеченото помещение и с намокрени парцали или дрехи да уплътни вратата, за да не пропуска дим. Ако има баня, след уплътняване на вратата, да пусне душа и я охлажда до пристигане на огнеборците.
Учениците трябва да знаят, че всяка отворена врата или прозорец спомагат за по-бързото развитие н пожара, така че при невъзможност той да се гаси , по-добре е да се затвори вратата до пристигането на силите от служба ПАБ.
Застрашените хора до 3-4 етаж на сградите могат да се спасяват чрез скачане върху надуваеми дюшеци или спасителни черги. Могат да организират сами спускането си към по-ниския етаж по импровизирани "въжета" от чаршафи, кабели, пердета и др. Тези от по-горните етажи могат да потърсят спасение на покрива на сградата, където да чакат специализираните органи, с чиято помощ да се спасят посредством автоматични стълби, автоподемници, спасителни гърла, въжета "Ролглис" контейнер, носен от хеликоптер, и др.
В тези критични ситуации е необходимо да се запази самообладание, да не се допуска паника сред застрашените, с която да попречи на работата на спасителните групи и да удължи времето за спасяване.
В повечето случаи гасенето на пожара е свързано с разкъртване и разглобяване на строителни конструкции с цел по-сигурна евакуация на хора, животни и имущество, извършване на отдимяване, спиране разпространението на пожара.
За прекратяване на горенето трябва да се наруши едно от условията, необходими за процеса горене:2. ЗАПОЗНАВАНЕ С ОСНОВНИТЕ УРЕДИ ЗА ГАСЕНЕ
Гражданите могат да започнат гасене на пожара до пристигането на огнеборците , като използват вътрешен пожарен кран /ВПК/, пожарогасителите, кофпомпите и други подръчни средства /пясък, одеяла и др. /
ВЪТРЕШНИТЕ ПРОТИВОПОЖАРНИ КРАНОВЕ се състоят от шланг с дължина 20 м, струйник, спирателен кран, монтиран към вътрешния, или специално изграден водопровод.
Разстоянието между два ВПК се изчислява така, че струите да се кръстосват на 2 м от краищата им в най-високата и най-отдалечената точка на обслужваните от тях части на помещението.
ВПК служат за гасене на пожари, възникнали в сгради или в непосредствена близост до тях.
С тях се действа по следния начин: отваря се капакът на ВПК, разгъва се цялостно шлангът, след което се свързва с крана и със струйника /ако не е свързан/ и се отваря спирателният кран. Струята се насочва към огнището на пожара, като струярът е приведен ниско надолу.
В зависимост от гасителния състав, пожарогасителите за гасене на пожари в началния стадий биват: с въглероден двуокис, огнегасителен прах, химическа пяна, фреони и др. На всеки от тях са обозначени начинът и последователността на задействане.
ПОЖАРОГАСИТЕЛ, ДЕЙСТВАЩ С ТЕТРАХЛОРМЕТАН "ТЕТРА 2" Служи за гасене на начални пожари в двигатели с вътрешно горене, електрически машини, включително и под напрежение на електрически ток до 100 000 вата, леснозапалителни течности в малки количества и др. Състои се от бутилка, вентил, снабден със сифонна тръба и струйник. Пожарогасителят е зареден с 1,6 литра тетрахлор и въздух под налягане до 8 атмосфери.
ЗАДЕЙСТВАНЕ: къса се пломбата, отвива се вентилът и се насочва струйникът към пожара.
ВНИМАНИЕ! При напрежение на електрическия ток гасящият не трябва да се доближава на разстояние, по-малко от 3 м до горящия обект. Опасност за него представляват и задушливият газ фосген, и солната киселина, които се отделят при разлагането на тетрахлора при температура над 250 оС и при наличие на водни пари. Това налага създаване на изкуствена вентилация или работата с противогази.
ПОЖАРОГАСИТЕЛ, ДЕЙСТВАЩ С ХИМИЧЕСКА ПЯНА Предназначен е за гасене на начални пожари в селскостопански машини, ЖП вагони, складове и други обекти, както и на леснозапалителни течности в малки количества.
Пожарогасителите от този тип се произвеждат със затваряем и без затваряем вътрешен съд.
Състои се от външен метален съд, гърловината на който се затваря с капак, снабден с дръжка и струйниче. Зарежда се с воден разтвор на заряд със сода бикарбонат, лакрица, албумин или диво цвекло. Вътрешният съд е от стъкло или от пластмаса и се зарежда с воден разтвор на алуминиев сулфат.
За да се задейства, пожарогасителят със затваряем вътрешен съд се освобождава от тапата, която го затваря, след което се обръща няколко пъти и, обърнат с главата надолу, струйничето му се насочва към пожара.
Пожарогасителят без затваряем вътрешен съд само се обръща няколко пъти и пак с главата надолу, струйничето му се насочва към пожара.
Химическата пяна, която се образува при реакцията на двата разтвора, се изхвърля под налягането на отделилия се въглероден двуокис под формата на струя с дължина 8- 10 метра.
ПОЖАРОГАСИТЕЛ, ДЕЙСТВАЩ С ВЪГЛЕРОДЕН ДВУОКИС /СО2 / Предназначен е за гасене на начални пожари, възникнали в двигатели с вътрешно горене, електрически машини, включително и под напрежение на електрическия ток, леснозапалителни течности, ценни предмети и др.
Състои се от стоманена бутилка, вентил със сифонна тръба и прикрепен към него брониран шланг със снегообразувател.
Зарежда се под налягане 130 атмосфери.
За да се задейства, се отваря вентилът с едната ръка, а с другата снегообразувтелят се насочва към пожара.
ВНИМАНИЕ! При работа пожарогасителят не се поставя в хоризонтално положение. В затворени помещения има опасност от задушаване на работещия с него от отделилия се СО2. Пожарогасителят се пази от удари и се съхранява при температура не по-висока от 30 оС и не по-ниска от минус 30 оС.
ПОЖАРОГАСИТЕЛИ, ДЕЙСТВАЩИ С ХИМИЧЕСКИ ПРАХОВЕ
Предназначени са за гасене на химически съединения, алкални метали, леснозапалителни течности и др.
Състоят се от метални съдове, заредени с прах /2, 6, 12 кг/, който се изхвърля под налягането на СО2, съхраняван в стоманена бутилка, намираща се в металния съд.
За да се задействат пожарогасителите от 6 и 12 кг, се скъсва пломбата, изважда се щифтът и се натиска ръкохватката до крайно положение, като веднага след това се отпуска. Изчаква се 10 - 15 секунди и повторно се натиска, като струйникът се насочва към пожара.
Пожарогасителят с огнегасителен прах с вместимост 2 кг действа по следния начин: разкъсва се пломбата, изважда се щифтът, натиска се палецът и струята се насочва към мястото на пожара.
КОФПОМПА
Тя е ръчна, бутална, едноцилиндрова диференциална помпа.
С кофпомпата действат двама или трима души.
Единият помпа, вторият насочва струята към пожара, а при необходимост третият я зарежда с вода.
Необходимо е да се осигури неголяма тава, в която да се налеят 2-3 литра вода, 0,3 литра нафта и 0,1 литра бензин. След запалването на сместа, последната се гаси последователно с подходящи уреди /пожарогасители, действащи с СО2, химическа пяна и прах/. Гасящият предпазва ръцете, лицето и тялото си с подходящо облекло, ръкавици и предпазна каска с шлем.
Малки огнища могат да се гасят и с подръчни средства - пясък, пръст, намокрени одеяла или дрехи и други.
Участниците в спасителни и пожарогасителни операции използват защитни средства. За действието с тях се изучават съответните инструкции.
За защита от ел. напрежение се използват изолиращи клещи, диелектрични гумени ръкавици и ботуши, каучуково диелектрично килимче.
Когато се работи в среда, съдържаща вредни или опасни за кожата вещества, както и при липса н кислород, се използва костюм за химическа защита.
За защита на дихателните органи при пожарогасене или отстраняване на авария се използват филтриращи или изолиращи противогази. Тяхното предназначение е да защитят лицето, очите и дихателните органи от токсични и задушливи газове.
Филтриращите противогази пречистват вдишвания въздух от токсичните продукти. Може да се употребяват навсякъде, където съдържанието на кислород във въздуха е над 16-17 %.
Изолиращите въздушни апарати напълно изолират лицето и дихателните органи от обкръжаващата среда.