1. Самовъзпламеняване и самозапалване.
2. Горене на прахове, течности и твърди вещества.
3. Начини за прекратяване на горенето.
За занятието е необходимо да се направят демонстративни опити. На негорима подложка, в лабораторни условия, се запалват и гасят минимални количества от веществата, включени в темата. Различните и възможни за условията на класната стая начини за прекратяване на горенето се демонстрират за всяко вещество.
1. САМОВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ И САМОЗАПАЛВАНЕ
Горенето на веществата във въздуха най-често се предшествува от бавен процес на окисляване, началото на който започва при различни температури, в зависимост от свойствата на горимите вещества.
Веществата, при които окисляването настъпва при ниски температури, представляват голяма пожарна опасност, тъй като при известни условия процесът може да премине в горене. Те се отнасят към групата на самозапалващите се.
Температурата на горимата смес, при която започва нейното самонагряване до възпламеняване, преминаващо след това в горене, се нарича температура на самовъзпламеняване. За различните горими вещества тя е различна. За някои превишава 500 ºС. Например алуминиевата пудра, в резултат на окисляване, може при обикновени условия, без подгряване, да се самонагрее до възникване на горене.
Друг пример: белият фосфор, изваден от водата и подсушен с филтърна хартия, започва също да се окислява при обикновена температура. В резултат се самонагрява до възникване на горене. Следователно и в тези случай температурата на самовъзпламеняване е 16-25 оС, или дори по-ниска.
Сред горимите вещества с ниска температура на самовъзпламеняване има и течности, и газове. От течностите може да се посочи лененият безир, който при нанасяне на тънък слой върху повърхността на влакнести материали /конци, памук и др. / може да се самозапали при обикновена температура. Газообразните вещества, като силиководород, бороводрод, бромацетилен, имат температура на самовъзпламеняване под 16-20 оС. При съприкосновение с кислорода от въздуха тези газове бързо се запалват при обикновена температура. Всички горими вещества по температурата си на самовъзпламеняване могат да се разделят на две групи: вещества с температура на самовъзпламеняване над обикновената и вещества с температура на самовъзпламеняване под обикновената.
Вещества от първата група са способни да се запалват само в резултат на нагряването им от външен източник, а тези от втората могат да се запалват без нагряване, тъй като околната среда вече ги е подгряла до температурата им на самовъзпламеняване.
Важно е да се познават веществата от втората група, тъй като това дава възможност към съхраняването и употребата им да се предявят особени изискания, изключващи възможността от възникване на пожар. Този процес на самонагряване до възникване на горене се нарича самозапалване, а веществата - самозапалващи се.
Самовъзпламеняването и самозапалването по същество са един и същ процес, но първият термин се употребява за вещества с температура на самовъзпламеняване над обикновената, а вторият за вещества с температура на самовъзпламеняване под обикновената.
Самозапалващите се вещества се разделят на следните групи: - Растителни продукти - сеното, сламата, хмелът, листната, силозната маса и др.
- Масла и мазнини - растителни масла /лененото, конопеното, тунговото и др. / Самозапалването на масла и мазнини може да възникне само при определени условия: при съдържание на ненаситени съединения и при наличие на голяма повърхност на окисляване и малко топлоразсейване при определена плътност.а/ самозапалващи се при взаимодействие с въздуха /бял и жълт фосфор;фосфорводородът, органичните съединения, които съдържат арсен и антимон, карбидите на натрия, цинковият прах и алуминиевата пудра/;
б/ самозапалващи се при взаимодействие с вода /алкалните метали - натрий, калий и др. /;
в/ самозапалващи се при взаимодействието си /азотна и сярна киселина в съотношение 1: 2; флуорът, хлорът, бромът с ацетилена, водород, натрия, калия и др. ; калиевият перманганат с глицерин, алкохоли и с твърди горими вещества, навлажнени с азотна или сярна киселина; хромовият анхидрид с ацетон, метилов и етилов спирт, концентрирана оцетна киселина; бертолетова сол със захар на пясък, с червен фосфор, въглен, сяра - при удар или триене;селитрите в разтопен вид с дървесина, сяра магнезий и др. /.
2. ГОРЕНЕ НА ПРАХОВЕ, ТЕЧНОСТИ И ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА
ГОРЕНЕ НА ПРАХОВЕ
Прахът е дисперсна система, състояща се от газообразна среда и твърда дисперсна фаза. Дисперсната система, в която частиците на дисперсната фаза имат размери от 10 до 10 см, се нарича золна. Ако дисперсната среда е въздухът, такава система се нарича аерозолна. Към аерозолните системи се отнасят прахът, мъглата, димът.
От свойствата на аерозола най-важни са дисперсността, химичната активност, адсорбционната способност, склонността на праха към електризация.
Горимите прахове, както горимите газове и пари, имат граници на взриваемост - долна /ДГВ/ и горна /ГГВ/. Ето някои ДГВ на прахове: сяра - 2, 3 г/куб. м; нафталин - 2, 5 г/куб. м; фталов анхидрид - 12, 6 г/куб. м; картофено нишесте - 40, 3 г/куб. м; алуминиев прах - 58 г/куб. м. Що се отнася до ГГВ, те са толкова големи, че в повечето случаи са практически недостижими. Пример: прах от захар - 13 500 г/куб. м
Пожарната опасност на праховете се определя от два фактора: от ДГВ и от температурата на възпламеняването им. Колкото те са по-ниски, толкова по-пожаро-и по-взривоопасни са праховете.
Общо за горимите прахове трябва да се знае, че тези с ДГВ до 65 г/куб. м са взривоопасни, а тези с ДГВ над 65 г/куб. м -пожароопасни.
ГОРЕНЕ НА ТЕЧНОСТИ
Този процес започва с възпламеняване на паро-въздушната смес. Горенето се характеризира с две взаимно свързани явления - изпаряване и горене на паро-въздушната смес над повърхността на течността.
Пламна температура се нарича най-ниската температура на течността, при която количеството пари над нея е способно да се възпламенява, като след изгаряне на частите или на целия обем на паро-въздушната смес гореното спира. Под тази температура течността представлява по-малка пожарна опасност. Ако тя е нагрята до по-висока температура, при въздействие с пламък, искри и др. неизбежно възниква горене, а при определени условия - пожар.
Във връзка с това, пламната температура е приета за основа на класифициране на течностите по степен на тяхната пожарна опасност. Различават се два вида течности: леснозапалителни /ЛЗТ/ с пламна температура до 45 С и горими течности /ГТ/ с пламна температура над 45 оС. Към ЛЗТ са бензинът, нафтата, ацетонът, спиртът и др., към ГТ са мазутът, глицеринът, минералните и растителните масла и други.
В зависимост от пламната температура на течностите се определят безопасни начини за техния транспорт, съхраняване и употреба.
От статистиката на пожарите е установено, че най-често горят твърдите вещества, които широко се използват в стопанството и 34 бита. Към тях на първо място се отнасят материалите, изработени на основата на целулоза - дървесина, памук, памучни тъкани, хартия; на основата на въглеводороди и техните производни - каучук, пластмаси, химични влакна и тъкани от тях; хранителни продукти - зърно и зърнени продукти, мазнини, захар и др.
Характерно за горенето на твърдите материали е това, че под действието на топлината, подавана от зоната на горене на повърхността им, става не само изгарянето им, но и преместване на фронта на пламъка по още не горящата повърхност. Този процес се нарича разпространение на горенето и се характеризира като линейна скорост. Върху нея влияят много фактори: състоянието на повърхността на веществата, интензивността на излъчване на зоната на горене, посоката и скоростта на вятъра и др.
3. НАЧИНИ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ГОРЕНЕТО
Те са няколко:
- Начини за гасене, основани на разреждането на реагиращите вещества - същността се заключава в разреждане на въздуха или на горимото вещество, които постъпват в зоната на горенето, с негорими вещества /вода, пяна, прах и т. н. /.
- Начини на гасене, основани на изолирането на реагиращите вещества - при него зоната на горене се разделя от въздуха или горящия слой с някакъв материал /кече, азбестово покривало, пясък, талк, вода, пяна, негорими газове/.
- Начини на гасене, основни на химическото забавяне на реакцията - в зоната на горенето се подават пожарогасителни средства, които рязко намаляват отделянето на топлина.
- Начини на гасене, основни на охлаждането - в този случай горящите вещества се охлаждат под температурата на възпламеняването /вода, пяна, въглероден двуокис и др. /.
4. БЕЗОПАСНА ЕВАКУАЦИЯ ОТ СГРАДИ
Един от основните начини, осигуряващи безопасността на хората при пожар, е тяхната евакуация от помещенията или от сградата като цяло.
Какво прави една сграда "безопасна". Ако в нея избухне пожар, шансовете ви да я напуснете невредими зависят от:
- как е конструирана сградата;
- какво е противопожарното й оборудване.
Истинският убиец обикновено е не самият пожар, а големите количества дим, които той образува. Ако сградата има отворени свързващи пространства /като фоайета и барове/ и стълбищата към апартаментите или стаите на горните етажи не са отдалечени, димът от пожара от единия край на сградата бързо ще проникне навсякъде. Както показват минали трагедии, той се разпространява по стълбища и коридори по-бързо, отколкото хората могат да избягат. Ако това се случи през нощта, много хора могат да бъдат задушени в леглата си.
Най-добрият начин да се спре разпространението на дима е като се затворят стълбищата - да се заградят със стени и врати на всяка етажна площадка. Вратите към стълбищата трябва да имат приспособления, така че да се затворят автоматично, след като някой премине. При пожар тези приспособления спират пътя на дима и служат като евакуационен /противопожарен/ изход.
Незащитените стълбища са нарушение на всички установени по противопожарни правила и изискания. Това е пренебрегване на уроците от миналото, които показват, че стълбищата са главният виновник за смъртните случаи при пожари.
Следващото по важност - да има повече от едно стълбище, така че ако едното е неизползваемо, да се използва другото.
Много стълбища слизайки на по-долен етаж, където маршрутите за евакуация са незащитени или посоката към изхода е неясна, създават условия за паника и при пожар тези изходи ще бъдат почти безполезни. често вратите към тях са постоянно отворени, така че при пожар стълбището ще бъде неизползваемо и ще спомогне за разпространението на дима.
Друго важно условие за безопасната евакуация е, че резервните стълбища не трябва да бъдат разположени близко едно до друго, в средата на всеки етаж. Това създава коридори без изход, от които хората могат да излязат само в една посока и в условията на възникнал пожар да се окажат капан.
Големите ресторанти, фоайета, барове, дискотеки, киносалони и др. такива представляват значителен риск. Тъй като обикновено те са пълни с хора, съществува опасност при пожар посетителите да се окажат в капан. Всички такива места трябва да имат повече от един изход, които да са така разположени, че действително да представляват алтернатива за евакуация. Независимо къде може да избухне пожар, хората трябва да могат да избягат от него за най-късо време.
Знаците и допълнителното осветление също са много важни: те показват и помагат за използването на безопасни евакуационни маршрути, те обаче ще бъдат безполезни, ако тези маршрути не са обезопасени.
Не по-малко важно е и противопожарното оборудване в сградите. То включва пожарогасители /които могат да овладеят пожара в ранния му етап/; алармена система, която може да предупреди или събуди хората; знаци, които да ги упътват, допълнително осветление по евакуационните маршрути и инсталации, които регистрират възникване на дим или пламък.
В заключение може да се каже, че голяма част от сградите имат или подобряват своето противопожарно оборудване. Но ако сградата не е конструирана със съответните евакуационни изходи, само инсталираното оборудване не може да гарантира сигурността на хората. В някои случаи то дори с нищо не може да помогне.
Пожароизвестителните и алармените системи могат да сигнализират, че има пожар, и да бъдат от голямо значение. Но те не могат да потушат пожара, или да изведат хората от сградата. Пожарогасителите и другите уреди и съоръжения са средства за първа помощ, но могат да бъдат използвани успешно, когато пожарът е все още малък. Те са от решаващо значение, но са неподходящи, когато пожарът се е разраснал.
При определени сгради с по-голяма етажност могат да бъдат предвидени и водни гасителни инсталации /спринклерни/. Тези инсталации не са евтини и представляват значителни капиталовложения.
Много по-добре би било, ако в сградите се инвестират пари за осигуряване на безопасни евакуационни пътища и изходи.
УЧЕБЕН ВЪПРОС:
1. Изгаряне - признаци, степени и първа помощ.
МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ.
Учениците се запознават с причинителите, степените, първата помощ и профилактика при изгаряне, измръзване, топлинен и слънчев удар. Теорията по темата сее излага за 10 минути. след което учениците се разделят по двойки и работят по задачи за оказване първа помощ по темата.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ЗАНЯТИЕТО:
1. Изгаряне - признаци, степени и начини за оказване на първа помощ.
Изгарянето е вреждане на тъканите и организма като цяло от действието на висока температура, химически съединения, електрически ток, различни лъчения и др. Изгарянията са много често срещани увреждания в бита и трудовата дейност на човека.
Тежестта на изгарянето се обуславя от степен на изгарянето; големина /площ/ на изгорената повърхност; локализация - глава, шия, гърди, корем, крайници; възраст на пострадалия; състояние на организма в момента на увреждането.
В зависимост от причинителя термичните изгаряния биват:
ПЛАМЪКОВИ ИЗГАРЯНИЯ. Обикновено са обширни и дълбоки. Пламъкът запалва дрехите, което води до допълнителни увреждания. Пламъковите изгаряния са най-честото производствена травма.
ИЗГАРЯНИЯ ОТ ГОРЕЩИ ПАРИ И ГАЗОВЕ. Получават се при аварийни ситуации с газови печки, газови котлони и др. Газовете, които се запалват, излизат под налягане и действат като ударна вълна и могат да причинят механични увреждания. Най-често са засегнати откритите части на тялото - глава, шия и ръце, а при вдишване на горещи пари и дихателните органи.
ИЗГАРЯНИЯ ПРИ ДОПИР С НАГРЕТИ ТВЪРДИ ТЕЛА. Получават се при допир до твърди нагрети тела. Уврежданията зависят от температурата на нагретия предмет. Обикновено изгарянията са малки по площ, с различна степен.
ИЗГАРЯНИЯ ОТ ГОРЕЩИ ТЕЧНОСТИ. Те имат битов характер. Срещат се обикновено в детска възраст. Те са обширни и дълбоки.
В зависимост от дълбочината н пораженията при термичните изгаряния се различават четири степени:
I степен - засегнат е само повърхностният слой на кожата. Мястото е с лек оток, зачервено и силно болезнено. След три-пет дни тези явления изчезват. Последствията са излющване на повърхностния слой и временна пигментация на кожата.
II степен - засегнати са дълбоки слоеве на епидермиса. Кожата е оточна, по увредения участък има мехури, изпълнени с бистра жълтеникава течност. Отокът и болката са по-силно изразени. При тази степен оздравяването настъпва около 14-ия ден без образуване на белези.
III степен - участъци от кожата се умъртвени с цялата дълбочина. В по-тежките случаи липсват възможности за оздравяване без оперативна намеса. Оздравяването е с ръбци.
IV степен - характеризира се с умъртвяване нова кожа и подлежащите тъкани - мускули, сухожилия, кръвоносни и лимфни съдове, нерви и кости. Цветът на изгореното място е кафяво-червен. Лечението продължава повече от 4 седмици и завършва с ръбци и увреждане функциите на засегнатата анатомична област.
ВСЯКА ПО-ВИСОКА СТЕПЕН НА ИЗГАРЯНЕ НОСИ И ИЗМЕНЕНИЯ ОТ ПО-НИСКА СТЕПЕН.
В зависимост от размерите на засегнатата площ изгарянията се делят на необширни - до 10% за деца и до 15% за възрастни, и обширни, при които размерите на засегнатата площ превишават тези проценти. Бърз метод за определяне на поразената площ е: 1 длан на пострадалия е приблизително 1 % от повърхността на тялото; глава и двата долни крайника - по 9 % предна и задна повърхност на тялото и долните крайници - по 18 %, и полови органи и перинеум - 1 %.
Тежестта на изгарянията зависи и от локализацията - най-тежко протичат изгарянията в областта на лицето и окосмената част на главата.
Възрастните хора и децата понасят по-тежко изгарянията в сравнение с хората на средна възраст.
Хора, подложени на големи физически и психически натоварвания, с хронични заболявания и др. понасят по-трудно изгарянията.
ЗАБРАНЕНО Е:
1. Отлепване на залепнали по кожата части от облеклото!
2. Поливане с други течности, освен с вода!
3. Мазане с мехлеми, течности и др. !
4. Спукване на мехури и късане или рязане на кожа!
ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ТЕРМИЧНИ ИЗГАРЯНИЯ
1. Горящи дрехи се загасяват чрез увиване с дреха, одеяло или друг подходящ за целта предмет.
2. След загасяване на дрехите - обливане със студена вода.
3. Направа на стерилна /при възможност/ превръзка.
4. Извикване на "Бърза помощ".
5. Осигуряване на покой, запазване на пострадалия от охлаждане.
ХИМИЧНИ ИЗГАРЯНИЯ
1. Изгаряния с киселини - киселините предизвикват пресичане в дълбочина.
2. Изгаряния с основи - основите осапунват мазнините и проникват между мускулите на много голяма дълбочина.
3. Термо-химични изгаряния се предизвикват от разтопени смоли и фосфор. Отделянето им от кожата е много трудно. Тези изгаряния обикновено са с малка площ, но с голяма дълбочина.
ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ХИМИЧНИ ИЗГАРЯНИЯ
1. Попива се повърхността на кожата от химическото съединение.
2. Мястото се третира с неутрализиращ разтвор - разтвор на оцет във вода за неутрализация на основи и на сода бикарбонат - за неутрализация на киселини.
3. Направа на стерилна превръзка /при възможност/.
4. Извикване на "Бърза помощ".
5. Осигуряване на покой.