По статистически данни годишно между 20% и 25% от пожарите, възникват по причини неизправност в ел.инсталации и системи. Те могат да бъдат сведени в следните групи:
-пожари, причинени от късо съединение;
-пожари, причинени от високи преходни съпротивления;
-пожари, причинени от претоварване в електрическата мрежа;
-пожари, причинени от неспазване на инструкциите за монтаж и експлоатация на електрическите уреди и съоръжения .
С оглед на това електротехническата експертиза е от особена важност при установяване на причините за възникване на пожари.
Основание за извършване на електротехническата експертиза е постановление за назначаване на експертиза от органите на дознанието, следствието и съда. В него се посочват конкретните въпроси, на които експертът следва да даде отговор.
В началния стадий на извършване на електротехническата експертиза експертът се запознава с всички материали на дознанието, следственото дело или съдебното дело.
Едно от най-важните условия за установяване на причините за възникване на пожара е изясняването на обстановката преди възникването на пожара. За целта е необходимо да се изясни състоянието, особеностите на устройството на електрическата инсталация и нейната експлоатация в периода, предшестващ пожара. Тези данни могат да се получат от техническата документация на ел. инсталация на обекта, а при отсъствие на такава от сведения съдържащи се в показания на свидетелите, познаващи обекта.
С помощта на получената информация ескпертът трябва да изясни:
- какви прибори и какво оборудвани са се намирали на местото на пожара и начина на тяхното захранване и защита;
- типа на проводниците и начина на тяхното полагане;
- данни за съществуващата комутационна и защитна апаратура.
На този етап се извършва непосредствен оглед на мястото на пожара. Особеност при огледа на електрическата инсталация е, че той следва да обхваща не само мястото на огнището на пожара, но и всички участъци от силовия трансформатор до крайния потребител, тъй като първичния авариен режим може да възникне извън зоната където е възникнал пожара . Огледа се извършва започвайки от апаратите за защита, разположени извън огнището на пожара. Този етап от огледа включва:
- уточняване на трасето и начина на полагане на проводниците;
-съставяне на схеми на електроинсталацията. Проверява се съответстнието на съществуващата схема с тази от проектната документация;
- установяване типа и номиналните характеристики на електроуредите;
- установява се типа и номиналните характеристики на устройствата за електрозащита, тяхното състояние, положението на прекъсвачите., наличие на термически повреди по техните детайли;
- установяват се участъците на кабелите, проводниците контактните съединения, по които се наблюдават признаци за настъпил авариен режим на работа и при наличие на техническа възможност се фотографират.
Динамичният оглед на мястото на пожара и данни за условията на възникването му са важен източник за събиране на доказателства. Наред с извършените по-горе работи, той се съпровожда с разкриване и разглобяване на конструкциите, които пречат на достъпа към участъка, подлежащ на по-цялостен и пълен оглед свързан с разчистване на мястото на пожара. При този стадий се установяват признаците на огнището на пожара непосредствено в мястото на възникването му и се откриват веществените доказателства за причината на пожара.
На този етап се осъществява
- изземване на части от проводници и други елементи от ел. инсталацията с признаци за аварийни процеси;
- изземване на остатъци от електронагревателни осветителни и други прибори и устройства.
Като правило на изземване подлежат всички електротехнически обекти с признаци за авариен режим, а също така и тези, които могат да имат принос към възникването на пожара, но е необходимо да се прилага разумно ограничаване при подбора им. Например при голям пожар проводниците със следи от стопилки и разтопявания могат да бъдат стотици. При такива случаи е необходимо да се групират проводниците с характерни разтопявания от температурата на пожара и тези със следи от стопилки в резултат на възникнало късо съединение.
При огледа на мястото на пожара следва да се обърне внимание на:
- тип и предназначение на таблото;
- включените в таблото комутационни устройства и други елементи;
- схема на таблото и потребителите, включени към него;
- състояние на корпуса на таблото;
- наличие по корпуса на следи от разтопявания и прогаряния на метала, а също така капки и следи от разпръсквания от метала на шините и други признаци от електродъгови процеси;
- наличие на локални топлинни следи в местата на включване на входящите и изходящите кабели;
- надежност на контакта на нулевия проводник;
- състояние на изолацията и метала на нулевия проводник.
При малки габаритни размери на таблото то се изземва като веществено доказателство, а ако това не е възможто се изземват само елементите и възлите, които представляват интерес за изследване.
При огледа на мястото на пожара следва да се обърне внимание на:
- състояние на превключвателя /включено, изключено междинно/;
- състояние на контактните повърхности, наличие по тях на капки и частици от разтопен метал и други признаци за електродъгов процес;
- изменение на сечението на контактните елементи, вследствие разтопяването на метала;
- състояние на шарнирните съединения, яваващи се части от веригата, по която протича ток;
- състояние на пружинните скоби на контактите;
-едновременност на включване и изключване на всички ножове на прекъсвача.
При огледа на мястото на пожара следва да се обърне внимание на:
- тип, марка, тока на вложката / по маркировката на корпуса/
- коя електрическа верига защитава
- разтопена или цяла е стопяемата вложка.
При огледа на мястото на пожара следва да се обърне внимание на:
тип и технически характеристики на електрическите апарати;
състояние на работните контакти /признаци за електродъгов процес/;
наличие на сажди по контактните пластини, което е характерно при многократни изключвания на контактите при големи токови натоварвания или къси съединения;.
наличие на повредени стени на дъгогасителните камери, характерни за наличие на електродъгови процеси;
наличие на разтопявания на детайлите на контактните възли;
наличие на топлинни разрушения и разтопявания на изолацията на проводниците в близост до контактните възли;
наличие на разтопявания и прогаряния по корпусите на апаратите;
наличие на локални опушвания по вътрешните стени на корпусите на апаратите;
състояние на намотките на магнитните пускатели, контактори и релета.
Към дефектите на кабелите и проводниците, представляващи интерес при огледа на огнището на пожара се отнасят механичните повреди, повреди възникнали под въздействието на по-ниско топимия метал /разтвор на метал в метал/ и разтопявания.
Те могат да възникнат преди или по време на пожара и да нямат причинна връзка с неговото възникване..
Частично или пълно разрушаване на жилата на проводника може да настъпи при големи преходни съпротивления. Възможно е преднамерено разрушаване с цел извършване на запалване, което да се маскира като техническа причина. Има случай когато механичното повреждане визуално трудно се отличава от електродъговата разтапяне.В такива ситуации проводника следва да бъде иззет и изпратен в лаборатория за изследване.
Те възникват при попадане на разтопен алуминий на мед, месинг, стомана, калай или олово на стомана и в някои други случаи. Възникващите топлинни поражения външно приличат на поражения от електродъгов процес и за установяване природата на разрушаване на метала е необходимо да се изземе подозрителния обект и да се изпрати в лаборатория.
Те се получават в следствие на: въздействие на топлинно въздействие от тока на късото съединение, топлинно въздействие от пожара, комбинирано въздействие от двата фактора. Причините за разтопявания по проводниците по характерни белези могат да бъдат определени визуално. При наличие на следи за разтопявания от късо съединение се прилагат физични методи за анализ, чрез, които се определя неговата роля за възникването на пожара.
В Р.България съществува утвърдена методика за определянето на ролята на късите съединениия по проводници с медни жила относно възникването на пожари в обектите. По нея могат да бъдат изследвани открито положени медни прводници, независимо от тяхното сечение и количеството на жичките в жилото. В качеството на веществени доказателства се изземват проводници за изследване в случаите, когато в резултат на огледа на помещението в което е възникнал пожар е установена пространствено временна връзка между аварийния режим в електроинсталацията и огнището на възникналия пожар и по жилата им се наблюдават следи от стопилки. Максималната дължина на изземваните проводници, които имат локално разтопяване трябва да бъде 0,5 метра, а минималната такава трябва да бъде 0,20 метра. Изземването на проводниците трябва да се извършва внимателно, като се избягват механични повреди. Иззетите проводници трябва да се маркират като се отбележи мястото, от което са иззети по плана на горелия обект и по схемата на ел. инсталацията.
Иззетите в качеството на веществени доказателства проводници се поставят в отделни запечатани или пломбирани пликове, надписани съгласно изискванията за процесуално оформяне. Пликовете се поставят в кутия или друга опаковка с цел да бъдат предпазени от смачкване или повреда при транспортирането им.
Иззетите проводници със следи от къси съединение се изпращат в НПИПАБ за определяне на участието или не участието на късото съединение при възникване на пожара. На проводниците с предполагаеми следи от къси съединения се извършва визуално изследване за:
-предварително заключение за причината за разтопяванията по проводниците и въз основа на това вземене решение за целесъобразността за провеждане на рентгенострукторни изследвания;
-подбор на образци за рентгеностректорни изследвания .
Причините за разтопявания по проводниците могат да бъдат :
- топлинно въздействие от тока на късото съединение;
- топлинно въздействие от пожара;
- комбинирано въздействие от двата фактора.
Характерен признак за разтопявания получени от тока на късото съединение е тяхната локалност. При топлинното въздействие на пожара разтопяванията са разпределени на значителна дължина по проводника и нямат ясно изразени граници. Решение за провеждане на рентгенострукторни изследвания се взема само при наличие между веществените доказателства на проводници, които имат разтопявания, характерни за въздействието от токовете на късо съединение. При извършване на рентгенострукторния анализ се определя дали късото съединение е възникнало в резултат на авариен режим /първично/ или в резултат на топлинното въздействие на пожара /вторично к.с./
Първичното късо съединение може да бъде причина за възникване на пожара, но окончателното заключение за това следва да бъде направено в процеса на общата електротехническа експертиза при съпоставяне на всички обстоятелства и факти по място и по време.
Към осветителните тела се отнасят лампите с нажежаема жичка, халогенните лампи и луминисцентните лампи.
Отношението на този вид лампи към възникването на пожара може да се разглежда в две посоки;
- лампата може да бъде източник на топлина, нагряваща до критична температура горими материали, намиращи се в непосредствен контакт или в непосредствена близост с нея ;
- в самата лампа може да възникне авариен режим, съпроводен с нейното разрушение и изхвърляне навън на нагорешени частици.
Ето защо при огледа на мястото на пожара следва да се обърне внимание на следното:
-има ли наличие на контакт на лампата с лесногорими материали и конструкции. При наличие на такива те се изземват заедно с лампата;
-ако лампата се намира извън предполагаемото огнище на пожара, трябва да се измери разстоянието от нея до огнището по вертикала и хоризонтала и да се прецени има ли отношение към възникването на пожара;
-състоянието на захранващия кабел. При наличие на разтопявания от късо съединение или други признаци, кабела заедно с лампата се изземва като веществено доказателство;
-мощност на лампата, наличие на защитно стъкло или мрежа, наличие на локални стапяния и прогаряния, наличие на цокъл и локални следи по него, състояние на контактната група, състояние на електродите, състояние на стопяемата жичка;
-изземване на подозрителното осветително тяло, включително и захранващия проводник.
Екпериментално е установено, че при работа около 20 минути отражателя на халогенните лампи се нагрява до 2500С, а металната конструкция на осветителната арматура, в която е закрепена халогенната лампа – до 100-1500С. При контакт с тях е възможно да възникне възпламеняване на горими материали или отложен прах.
При огледа трябва да се обърне внимание на следното:
- да се установи наличието или отсъствието на конструктивните елементи на осветителното тяло, локални зони по тях от топлинно въздействие;
- да се извърши внимателен оглед на захранващия кабел. При наличие на разтопявания от късо съединение или други признаци, кабела заедно с лампата се изземва като веществено доказателство;
-състояние на понижаващия трансформатор за наличие на следи от електродъгов процес;
-изземване на подозрителното осветително тяло, включително и захранващия проводник.
При луминисцентните осветителни тела пожарна опасност представляват пусковорегулиращата апаратура – дросели, стартери и кондензатори.
При огледа трябва да се обърне внимание на следното:
- да се установи наличието или отсъствието на конструктивните елементи на осветителното тяло, локални зони по тях от топлинно въздействие;
- да се извърши внимателен оглед на захранващия кабел. При наличие на разтопявания от късо съединение или други признаци, кабела заедно с лампата се изземва като веществено доказателство;
-състояние на пусковорегулиращата апаратура за наличие на следи от електродъгов процес;
-изземване на подозрителното осветително тяло, включително и захранващия проводник.
Причина за възникване на пожар може да бъде всеки един електронагревателен уред / бързовар, ютия, поялник, електрически чайник, котлон, радиатор, електрическа печка и др./ Пожара може да възникне в резултат на:
- топлинно въздействие върху околни топлинни предмети;
- запалване на вещества и материали, попаднали върху нагрети повърхности на уреда;
- неправилна експлоатация на уреда;
-възникване на пожароопасен авариен режим в електрическата част на прибора.
Пожарната опасност на различните уреди се определя от техните конструктивни особености и мощност.
Установено е, че при битови електроотоплителни печки с рефлектори температурата на защитната решетка може да достигне до 1500С и вследствие на топлинната радиация може да възникне възпламеняване на горими материали на разстояние до 0,5 м.
При конвективни отоплителни уреди средната температура на външната повърхност достига до 850С, а максималната не превишава 100-1100С.Тези уреди могат да бъдат опасни преди всичко при незправност на терморегулатора и при нарушение на правилата за експлоатация.
Най честата причина за запалване на горими материали при електрическите ютии е неизправност на терморегулатора.
При електрическите чайниции и кафеварки тръбния нагревателен елемент е в непосредствен допир с нагряваната вода. Когато уреда е включен за продължителен период от време без надзор и водата изкипи протича оголване на тръбния електронагревател. Той прегрява, деформира се и като следствие на това настъпва късо съединение съпроводено с електрическа дъга стопяване в дълбочина на обвивката и разпръскване на разтопени частици метал, които от своя страна са потенциални източници на запалване.Признаци за авариен режим на електрическия чайник и кафеварки са: наличие на стопявания в дълбочина на тръбния електронагревател, локални разтопявания по корпуса или по отделни негови детайли /ако са метални/ , застинали капки от разтопен метал.
Пожарната опасност на телевизорите по статистически данни заема трето място сред електротехническите уреди и устройства.
Вероятността за пожар в телевизорите е свързано с това, че те се намират в непрекъснат режим на “очакване”. В това състояние се намират под напрежение почти всички негови блокове и внезапните промени в електрическата мрежа, може да е причина за изгаряне на някои блокове от телевизора или на целия телевизор.
Разпространението на пламъка в помещението, зависи от близостта на телевизора до горими предмети /щори, завеси, мокет/ и др.
При огледа на изгорелия телевизор и обкръжаващата обстановка, в огнището на пожара, трябва да се обърне внимание на следното:
- да се опишат топлинните поражения около телевизора, тяхната геометрия, локализация и дълбочина на изгаряне и да се уточни, дали тези поражения се намират в огнището на пожара;
- да се опишат топлинните поражения по корпуса на телевизора;
- да се огледа остатъка на захранващия кабел за наличие или отсъствие на стопилки. При наличие на такива, кабела се изземва за лабораторно изследване;
- оглед на вътрешните детайли и блокове. При него се фиксират топлинните въздействия върху отделните конструктивни елементи /корпус, платки, кинескоп, радиодетайли, изолация на проводниците, разтопяване на изолацията/;
- необходимо е подробно да бъде огледан вътрешния монтаж на телевизора за наличие на стопилки и накапвания. Тяхното наличие свидетелства, че в момента на пожара, телевизира е бил включен и съществува голяма вероятност за възникнал авариен режим.
Най-честите причини за възникване на авариен режим при хладилниците са:
- неизправност в терморегулатора и разположените в близост до него устройства;
- авариен режим в контролния отсек, късо съединение по захранващия кабел.
При огледа на хладилника трябва да се обърне внимание на следното:
- състояние на корпуса. Необходимо е да се фиксират формата и локализацията на зоните с овъглявания, опушвания, изгаряния и сажди. При наличие на изгаряния в моторния отсек по страничните стени на хладилника се наблюдава характерния пожарен конус, който се разширява в зоната принадлежаща към моторния отсек;
- топлинни поражения в моторния отсек. Описват се състоянието на корпуса на компресора, неговите контакти, релетата, комутационната апаратура, захранващи проводници, а също и газовите тръби, като се следи за наличие на следи от: овъгляване, изгоряла боя, деформация на метала.Проводниците и електродетайлите с признаци за настъпили аварийни режими се изземват за лабораторни изследвания;
- топлинни поражения във вътрешността на хладилника. На оглед подлежат всички камери на хладилника, като се следи за топлинни поражения по вътрешните стени и уплътнителя, деформации и разрушения. Ако във вътрешността на хладилника се намира терморегулатор или друго електрооборудване то се оглежда за наличие на стопилки и разтопявания. При наличие на такива, проводниците се изземват за лабораторни изследвания.
- прилежащите конструкции и предмети. Необходимо е да се огледа състоянието на пода под хладилника, състоянието на стените в зоната на моторния отсек за наличие на топлинни поражения.
Към електроинсталационата апаратура се отнасят: изключватели, превключватели, електрически съединители, стопяеми и автоматичени предпазители, електрически звънци и др.
При огледа на електроинсталационата апаратура, трябва да се обърне внимание на следното: тип, и работни характеристики на изделието; към коя част на електрическата верига се отнасят; в какво положение се намират /включенс изключено/; състояние на стопяемата вложка на предпазителя /цяла, прегоряла, разрушена с наличие на външно топлинно въздействие/; наличие на локално нагряване или аварийни процеси; наличие на стопилки по контактните възли и съединителните елементи; разтопяване по корпуса; разрушение на изолацията и разтопяване на захранващите проводници; локални опушвания по вътрешността и по повърхността на корпусите на контактните възли и по повърхността на щепселните розетки; промяна в цвета на стоманените детайли и ясно изразени зони за повърхностно окисление на проводниците и детайлите; наличие на електродъгови процеси и локално нагряване на захранващите проводници.
От огнището на пожара в качеството на веществени доказателства се изземват тези изделия при които са открити посочените по-горе признаци за аварийни режими.
При огледа на електродвигателя, трябва внимателно да бъдат описани топлинните поражения – деформации по корпуса на отделните детайли, изгоряла боя, наличие на опушвания, обгаряния, сажди, следи от електродъгова ерозия и разтопявания по проводниците и по корпусите на детайлите. Особенно внимание трябва да се обръща на възлите и детайлите, където най-често възникват пожароопасни и аварийни режими.
Аварийните режими в статора възникват при наличие на късо съединение или пертоварване. Късо съединение може да възникне между намотките на различни фази или между намотките и корпуса.
Причина за късо съединение са: механично повреждане на изолацията, въздействие на агресивна механическа среда, а най-често стареене на изолацията в следствие прегряване на намотките на двигателя при претоварване.
Пределно допустимата температура за нагряване на лагерите е от 80 до 1000С. Възможно е да настъпи. прегряване на лагерите в електродвигателите, при на утечка на масло, вследствие на повишеното триене.
Най-честата причина за авариен режим във вътрешността на клемната кутия се дължи на наличие на големи преходни съпротивления в местата на съединение на намотиките на двигателя със захранващата мрежа.
При двигателите с фазов ротор, най-пожароопасен възел е там където може да възникне късо съединение. Причините за неговото възникване са същите, както и при статора. Изолацията между металните листове в сърцевина на ротора постепенно загубва своите електроизолационни качества, което води до увеличаване на вихровите токове и токовете на утечката, в резултат на което възникват локални зони на нагряване и в крайна сметка пробив на изолацията и възникване на електрическа дъга.
При късо съединение се наблюдава разрушение /разтопяване/ на колекторните пластини.
Външния оглед на електродвигателя се извършва на няколко етапа:
- оглед на корпуса на електродвигателя, кожуха на електродвигателя, състоянието на елктрическата инсталация в клемната кутия, изследване на ротора, статора и техните намотки, оглед на лагерите на електродвигателя.
При наличие на разтопявания в захранващите проводници на намотките на двигателя, на намотките на статора и ротора, а също и обгаряния и разтопявания на металните детайли на двигателя е необходимо, този факт да бъде фиксиран в протокола за огледа и обекта да се изземе за изследване.
Трябва да не се забравя освен огледа на самия двигател, да се обърне внимание и на състоянието на автоматите за защита и на стопяемите предпазители, защитаващи дадения двигател.
При работа с такива уреди възникват пожари най-често при заваряване на метали и сплави при провеждане на строително-ремонтни работи.
Най разпространенена е електродъговото заваряване.То включва следните елементи: захранващ източник, понижаващ трансформатор, токоизправител, захранващи проводници, държател за електродите и електроди. Възникването на пожар при електродъговото зваряване най често се дължи на:
- разпръскване на частици от разтопен метал и частици от остатъците от електродите и попадането им върху горими материали /най опасни са материалите поддържащи тлеенето/;
- кондуктивно прогряване на заваряемите конструкции;
-настъпил авариен режим в трансформатора, токоизправителя и заранващите проводници.
При огледа на огнището на пожара трябва да се има впредвид следното:
- да се отбележи наличие / или отсъствие/ в огнището на пожара или в близост до него следи от електрозаваръчно оборудване;
- да се определи мястото на заваряване и се измерят разстоянията по вертикала и хоризонтала от него до предполагаемото огнище на пожара;
- да се изясни какви материали са се намирали в зоната на пожара, има ли наличие на взривоопасни газови смеси с концентрация над допустимата;
- да се уточни дали оборудването за заваряване не се явява “топлинен мост” между мястото на заваряване и зоната на пожара.
Огледа на елетрооборудването протича в следния порядък:
- начина на свързване на проводниците към таблото.Ако свързването /включването/ е чрез прекъсвач или автомат, да се отбележи положението на последните /включено, изключено/;
- да се провери за наличие на стопилки и разтопавания по фазовия проводник и тяхното местоположение относно зоната на пожара;
- да се провери за наличие за усукани проводници и тяхното местоположение относно зоната на пожара, тъй като токовете на заваряване са големи и е възможно в резултат на големи преходни съпротивления да насъпи запалване.
- провоерка на заземителния контур. Когато в качеството на заземител се използва подръчен проводник или арматура, които не осигуряват надежден контакт също е възможно да насъпи запалване. в резултат на големи преходни съпротивления
- проверка състоянието на трансформатора, преобразователя, изправителя и ръчките за управление
Анализът на информацията от огледа на зоната на пожара, иззетите и изследвани веществени доказателства, снимков материал от местопроизшествието, свидетелските показания и материалите по дознанието /следствено дело съдебно дело/ са основа за изготвяне на окончателното заключение по електротехническата експертиза.